Казабланка. Супермодерният "Еърбъс 319" кръжеше пред приземяване в небето над "Белия град", както от векове наричат Казабланка. А в ушите ми вместо натиска от промяната на налягането на борда звучеше евъргрийнът на Джесика Джей "Целувката е целувка в Казабланка". Пред погледа ми се въртяха незабравими кадри от култовия филм за любов и шпионаж "Казабланка" с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман от времето на Втората световна война, който и до днес влиза в десетката на най-ценните филми за всички времена. По това време Казабланка е била център за важни дипломатически контакти. През 1943 г., в най-големия град на Кралство Мароко и втория след Кайро в Африка, се е състояла историческата среща между американския президент Франклин Делано Рузвелт, британския премиер Уинстън Чърчил и лидера на френската съпротива Шарл де Гол за планиране на съюзническата тактика срещу фашистка Германия. В Белия град тримата лидери решават да разбият хитлеризма и да принудят Германия и съюзниците й от "Оста" - Италия и Япония, да приемат безусловна капитулация.

Към легендарната стара слава на многомилионния днес красив град на брега на Атлантическия океан в Северозападна Африка или Магреб, както се наричат държавите в западната част на арабския свят, в наше време се прибавят нови щрихи. Казабланка и въобще Мароко днес са притегателен център за туристи от цял свят, включително от България. Сега годишно страната се посещава от 10 милиона души, но до 2020 г. се предвижда броят им да нарасне до 20 милиона души, за което държавата инвестира много средства и усилия.

В епохата на глобализацията географското положение на Мароко го превърна във важна пресечна точка на комуникациите между Америка, Европа и Африка. Мароко все повече става и мост на най-развитите икономически държави в света към цяла Африка. Положителните резултати от този процес личи най-силно в Казабланка - финансовото и икономическо сърце на кралството. Преди дни крал Мохамед Шести официално откри индустриалния комплекс Midparc. Това е свободна зона близо до летището "Мохамед Пети", която се простира на площ от 140 хектара. Зоната има капацитет за 330 предприятия от авиоиндустрията, отбранителната промишленост, сигурността, бордовата електроника и други високо технологични производства.

Midparc е гордостта на бързо развиващата се мароканска авиоиндустрия. В офшорната зона участват най-големите авиокомпании и самолетостроителни предприятия. В момента тя се смята за най-конкурентоспособната в света такава зона. За по-малко от 10 години в нея пуснаха корени над 100 компании, в чиято дейност са ангажирани около 10 000 работници и служители, главно млади хора от Мароко. Капацитетът на зоната бележи 20-процентен годишен растеж през последните години. В съседство с нея се намира Мароканският авиоинститут, който подготвя кадри за разширяване на дейностите в зоната, където участват компаниите Boing, Zodiac Aerospece, Thales, Alcoa, SAFRAN, Ratier Figeas-Kamilton Sundstrand, MitsubishiJV.

Неотдавна и канадската компания Bombardier Aerospace избра за своя база за развитие Midparc. Производствата на компаниите се изнасят от Мароко по всички посоки на света, включително за Русия и Китай, който е най-големият купувач на части, елементи и друга техника за самолетния си парк. Успехът на зоната е заложен в правителствената програма "Пакт за извънредно икономическо развитие", който със своята изгодност е притегателен за чуждестранните инвеститори. Освен Midparc Мароко обаче има и други свободни зони в различни части на страната. Те също работят успешно на базата на споразуменията за либерализиране на търговията, които Мароко сключи в близкото минало с ЕС и САЩ.

Кралството върви бързо напред и в автомобилната си промишленост, която е двигател за развитието на всяка икономика. Сглобяването и износа на коли "Рено", "Логан", "Дачия" и други западноевропейски марки осигурява 5 процента от БВП и 14 процента от износа на страната.

Амбициозна нова цел на правителството е програмата за възобновяеми енергии на основата на соларни панели и вятърни електрогенератори, за които в слънчево Мароко и по ветровитото му крайбрежие има отлични условия. В този отрасъл в бъдеще ще се добива 42 процента от енергията на страната и ще има също възможност за износ към Европа. В него ще работят около 50 000 души.

Откриването на Midparc, както и започналото в зоната строителство на сграда за канадската самолетостроителна компания Bombardier, ще разшири още повече нейното производство, в което са вложени 887,6 милиона дирхама. Заводът на Bombardier, в който са инвестирани общо 200 милиона долара, ще отвори врати за още 850 директни работни места, както и за 4400 индиректни в марокански субконтракторни фирми.

"Икономическото чудо", както експерти наричат икономическия и технологичен напредък на Мароко, не се свежда само до Midparc и развитието на на няколко важни отрасли. То се отнася за цялата мароканска икономика, която през последните години бележи постоянен растеж от 4,5 процента.

Забележително е, че икономическият подем на Мароко се случва на фона на "Арабската пролет", която заля с кръв други арабски страни и разруши до основи икономиките им. Мароко си спести драмата, преживявана от Либия, Египет и Сирия. Заслугата за това е на краля, но и на политическите партии, които разумно решиха, че за страната е по-добре реформите да стават по мирен път и постепенно.

През 2011 г., когато Близкият изток започна да се тресе от остри политически и политически вълнения, Мароко прие с национален референдум нова конституция, гарантираща активно гражданско участие на всички мароканци, без разлика на произхода и религията им. Нови права получиха жените. "Ние не сме част от "Арабската пролет", защото страната ни е политически стабилна. Ролята на национален обединител и гарант за национално единство в Мароко е поета от институцията на конституционната монархия", обяснява мароканският посланик в България г-жа Латифа Ахарбаш.
Сега в столицата Рабат управлява правителство на ислямистката Партия за справедливост и развитие, създадена по модела на турската Партия на справедливостта и развитието. Тя спечели свободните и демократични избори през 2012 г.. Но мароканските ислямисти не тръгнаха по пътя на египетските "Мюсюлмански братя", които се опитаха да ислямизират държавата край Нил, застрашиха гражданският й характер и се наложи армията да ги отстрани от власт под натиска на общественото мнение.

Стабилитета на Мароко на фона на драмите в други окървавили се арабски държави запази и дори засили инвеститорския интерес към най-западната държава в Магреба. Това показа и включването на Bombardier Aerospace в свободната зона в Казабланка.