Променящи климата микроби мoже би са причинили най-голямото масово измиране в историята преди 252 млн. години.

Този нов сценарий, който се основава на обширен анализ на фосили, разкрива, че микроорганизми, наречени метаносарцини, са се възпроизвели по лавинообразен начин в океаните.

Така те са отделили огромни количества метан, виновен за изчезването на около 90 процента от живите видове.

Новата хипотеза, изследвана от учените от Масачузетския технологичен институт (MIT), посочва и никела като виновник за експлозивното възпроизводство на метаноотделящите микроорганизми. Той e попаднал в океанитe в следствие на големите вулканични изригвания в края на пермския период.

Учените имат геохимични доказателства за експоненциалното увеличаване на концентрацията на въглероден двуокис в океаните преди 252 милиона години.

От този период съществуват и генетични индикации за биологични промени в метаносарцините, които им позволили да отделят големи количества метан, използвайки въглеродния двуокис от океаните.

Въглеродните залежи показват, че по времето на голямото изчезване на видове е имало ръст на два газа, съдържащи въглерод - въглероден диоксид и метан.

Досега учените считаха, че почти пълното унищожаване на живота в края на пермския период се е дължало на отделянето на въглеродни газове вследствие на гигантско и продължително вулканично изригване в района на Сибир. Но изследователите от МТИ оборват тази теза, като изтъкват, че то не е било достатъчно за произвеждането на всички количества въглерод, открити в седиментите.