Топ 8 на "Стандарт" за постиженията в науката и техниката

Вещерът е върховно постижение на 3D графиката и компютърната анимация

2015 г. е към своя край. За да я отпразнуваме, от "Стандарт" сме ви подготвили три Топ 8 класации за постиженията в науката и техника за изминалата година. Започваме с тази за най-добрите игри, излезли през 2015-а. Следващата сряда, отново в "Модерни времена", очаквайте Топ 8 на най-добрите изобретения за годината.

За първи път от 3 години насам е изключително трудно да съставиш списък на най-добрите игри на годината - не поради липса на добри заглавия, а заради твърде много такива. Нашият Топ 8 е субективен поради още една причина освен лично мнение - гейминг платформи. Аз съм заклет PC геймър, който от време на време играе на PlayStation 4 заради ексклузивните заглавия на конзолата. Заради това тук няма да видите Halo 5 за Xbox One, или пък любимите на много гейм критици Splatoon и Super Mario Maker за Nintendo Wii U.

И преди да започна, искам да спомена четири игри, на които малко не им достигна, за да се класират: интерактивната хорър-драма Until Dawn; последната част от една от любимите ми поредици - AssassinСs Creed Syndicate, която ме прехвърли във Викторианска Англия; Mortal Combat X, която успя да ми върне любовта към файтърите благодарение на уникален по рода си Story Mode; и Batman Arkham Knight, която щеше да е в личния ми Топ 3, ако компютърната й версия реално работеше при излизането й на пазара.
Да започваме! Ето Топ 8 игрите за 2015 г. на вестник "Стандарт".

1. The Witcher 3: Wild Hunt (CD Projekt RED)

Шедьовър. Тази дума е достатъчна, за да се опише епичната последна глава от историята на Гералт от Ривия. Посветих 203 часа от живота си на бруталното, всепоглъщащо и незабравимо изживяване Wild Hunt. Когато най-накрая я завърших, се почувствах както след прочитането на изключителна книга - смазана от факта, че никога повече няма да мога да преживея тази история за първи път.

Всичко в The Witcher 3 е създадено с внимание към визуалния и емоционалния детайл. Светът на Континента е изключително жив и красив. Гледката понякога е толкова впечатляваща, че сигурно като мен ще се зазяпате нанякъде и няма да забележите гадния некер (вид чудовище), който бавно, но сигурно ви реже на пържоли. Динамичният геймплей и интуитивни контроли ще ви помогнат бързо да се потопите в този безмилостен свят на политически интриги, изпепеляващи романси и атрактивни битки с впечатляващи анимации. Историята на играта е колкото дълбоко личен и интимен разказ за Гералт, толкова и епично-ужасяващо приключение за спасението на цял един свят. Всеки от героите, които срещате по пътя си, пък е толкова истински и странно човешки с всичките си малки и големи кусури.

Вещерът е върховно постижение на 3D графиката и компютърната анимация, не само за екипа на CD Projekt RED, а и за цялата европейска гейм индустрия. Това е игра, за която си заслужава да дадеш 60 долара дори само заради величествения саундтрак. Композициите на Миколай Строински в изпълнение на групата Percival ще ви накарат да скачате срещу всяка гадина с рев на уста, особено когато за първи път в играта зазвучи българската народна песен "Ой, Лазаре".
The Witcher 3: Wild Hunt има един-единствен минус. Че е последната част от едно уникално приключение, което надали скоро ще бъде надминато по наратив, екшън и цялостно въздействие.

2. Ori and the Blind Forest (Moon Studios)

До сега не бях попадала на игра, която може да накара човек да се влюби в нея за няколко секунди. Нито пък ми се беше случвало 10 минути по-късно същата тази игра да ми разбие сърцето. Прочувствен саундтрак ви съпътства, докато управлявате сладкия зайкоподобен Ори по време на приключението му да спаси своето малко парченце рай, оживяло на екрана благодарение на безспорно най-красивите художествен стил и визуални ефекти за тази година. Допълнена с динамичен и изискващ прецизност геймплей, Ori and the Blind Forest е незабравимият дебют на Moon Studios, който ни кара да се питаме какво още крият те в шапката си.

3. Bloodborne (From Software)

Ексклузивното заглавие за PlayStation 4 от създателите на бруталните игри Dark Souls, From Software, е достоен наследник на големите си братя. Готическият хорър е много по-интензивен и бърз от предшествениците си, което донякъде го прави по-лесен и ориентиран повече към любителите на качествения екшън, отколкото към мазохистично настроените хардкор играчи. Не може да се криете постоянно зад любимия си щит и да наизустите шаблона на движение на чудовищата, изглеждащи като излезли от разказ на Лъвкрафт. За оцеляване този път е нужна агресия и бързи рефлекси, защото босовете имат гадния навик да теглят една на шаблона и да ви цапардосат по възможно най-свинския начин. Впрочем, това си пасва идеално с енигматичния свят на Ярнам - мистичен и красив кошмар, който може да поднесе гадост в най-неподходящия момент.

4. Metal Gear Solid V: The Phantom Pain (Kojima Productions)

Краят на една ера - тази на Хидео Коджима зад волана на една от най-емблематичните гейминг саги за всички времена. The Phantom Pain е на 4-то място не заради прекрасния си отворен свят, добре познатия стелт геймплей или типичния за Коджима комплексен наратив, а заради всичко това и още страшно много. Последният Metal Gear Solid е изненадващо свободно приключение, което въпреки това успява без усилия да разказва историята си. Какво имам в предвид? В един момент бях свидетел на студената, брутална реалност на войната. В следващия завързвах балони за овца, за да я накарам да полети (btw, опитът беше успешен). Наистина, тази игра ми предостави едно от най-добрите цялостни гейминг преживявания. Малките детайли в нея, саундтракът (носител на няколко награди за годината) и изключителната й оптимизация, позволяваща MGS V да върви безпроблемно и гладко дори на по-стари машини, ми помагат бавно, но сигурно, да преглътна объркващия край. Но не достатъчно, че да поставя лебедовата песен на Коджима на по-висока позиция.

5. Pillars of Eternity (Obsidian Entertainment)

Играта, която ме върна в началото на живота ми като геймър през далечната 1998 г., когато за първи път играх Diablo II и се влюбих в изометричните hack-n-slash RPG-та. Pillars of Eternity безспорно е най-добрата игра от своя вид, излязла през последните 5-6 години. Това носталгично приключение ще ви върне обратно в златните години на гейминга, благодарение на познат геймплей и един нов свят, вдъхновен от историята на Forgotten Realms и игри като Baldur's Gate и Neverwinter Nights.

6. Life is Strange (Dontnod Entertainment)

Дори хора, които не играят игри, ще бъдат привлечени от впечатляващата интерактивна история на Life is Strange. Тя не разчита на екшън, а на личните ви решения в ролята на фотографката Максин Кауфилд, вникване във важни социални и емоционални проблеми и бремето на силата да контролираш времето. Това е една нежна, вълнуваща и дълбока история, която ще ви кара да се усмихвате в един момент, и ще ви разбие на парченца в следващия.

7. SOMA (Frictional Games)

"Какво е човешкото съзнание?", "Какво е да си човек изобщо?" - това са само два от въпросите, които си зададох след като изиграх SOMA - най-добрия трилър на годината. SOMA е зловещ микс от мистериозността на океана, страха от кошмари и провокативни идеи за същността на човешкото съществуване. И наистина, кое е по-ужасяващо: чудовищата около теб или истината за това, което си?

8. Fallout 4 (Bethesda)

Единствено желанието ми да съм обективна позволява на това пълно разочарование да присъства в този списък. Fallout 4 е качествена игра, със стабилна бойна система, чуден отворен свят и интересна идея за историята си. Но освен това е малкият затъпял брат на една от най-добрите постапокалиптични игри за всички времена. Заслужава ли Fallout 4 високите оценки от критици и място дори в нашата класация за най-добри игри? Да. Но също така заслужава презрението на всички фенове, заради опростяването на диалога, RPG елементите и използването на един вече архаичен енджин, на който просто му е метната една кофа прясна боя. Bethesda трябва да си спомнят защо хората обичат игрите им, преди въпросните люде да им обърнат гръб.