Бумът на добив на биткойн в щата Ню Йорк удари на камък, тъй като щатският Сенат прие законопроект, който ще спре новите разрешителни за някои електроцентрали с изкопаеми горива, които се използват в добива на биткойн. Мярката, която цели проучване за въздействието върху околната среда, които съоръженията оказват в държавата, беше коментирана по-рано тази година.

Обещавайки нови работни места, крипто индустрията раздели демократите в Сената, дали мораториумът ще дойде с по-големи екологични или икономически разходи. Законопроектът ще бъде изправен пред още едно изпитание, защото се очаква губернатора Кати Хочул да подпише или да наложи вето. Хочул получи дарение от 40 000 долара миналия месец от главен изпълнителен директор на компания, която управлява бивш алуминиев завод, превърнат в съоръжение за копаене на криптовалути.

След като Китай въведе нови ограничения за добив на биткойн миналата година, Ню Йорк събуди интереса, защото има изобилие от водноелектрически изоставени инсталации за изкопаеми горива, които могат да бъдат рестартирани, за да се превърна в нов център за добив на биткойн.

Това възраждане на изкопаеми горива предизвика реакция от някои жители и защитници на околната среда. Те се притесняват, че тези инсталации ще увредят екосистемите и ще провалят усилията на държавата да се справи с изменението на климата.

Законопроектът установява двегодишен мораториум върху всякакви нови разрешения за операции за добив на криптовалута,. Подходът, наречен доказателство за работа, е в основата на двете най-големи криптовалути: Bitcoin и Ethereum.

 „Миньорите“ използват специален хардуер за решаване на сложни пъзели и в замяна печелят крипто жетони. Процесът изразходва много енергия. Ако биткойн мрежата беше собствена нация, тя щеше да се нареди на 32-ро място в света (точно между Аржентина и Холандия) по годишно потребление на електроенергия.

Това търсене на енергия е заплаха за целите в областта на климата, поставени от щата Ню Йорк през 2019 г., който пое ангажимент да намали емисиите на парникови газове с 85 процента до 2050 г.