След касапницата дори разпродажбите секнаха, а столичани заобичаха ченгетата

JE SUIS CHARLIE

Кой ще победи - смехът или страхът, куршумът или моливът, войната или мирът? Иван Филчев, специалният пратеник на "Стандарт", е в Париж, за да види как френската столица живее с раната "Шарли Ебдо". Може ли разплаканият Мохамед да запали нов пожар? Къде се раждат парижките джихадисти? Ще изгонят ли терористите туристите от Града на любовта? И накъде ще поеме Франция след атентата срещу свободата на словото? Четете само в поредицата ни Je suis Charlie.

Табелата на парижкото летище "Шарл дьо Гол" не е заменена с логото "Je suis Charlie". Това обаче далеч не значи, че всичко е наред във френската столица. "До неделя и летището беше Charlie, но от понеделник уж всичко е постаро му. Тъжна история", каза ми на пристигане служител с магребски акцент. По дългите коридори на аерогарата въоръжени до зъби военни наблюдаваха пристигащите в това размирно време чужденци, а всичко наоколо оставяше впечатление, че се очаква нещо да се случи. "Уви, станалото май не е свършило", говорят с половин уста местните, като повечето от тях нямат вид на родени на пъпа на френската столица. Черното лого със сиво-белите букви обаче гледа отвсякъде. Дали са случайни цветовете му, или пък създателят му умишлено е избрал цветовете на кожата на парижани? Май не е моментът да търсим отговор на този въпрос.

Париж скърби. Макар че мина седмица, откакто от смях се споминаха 17 негови жители, градът не е свалил траура. И вместо времето да успокоява болката, осъзнаването на случилото се изглежда я прави по-силна.

До редакцията, в която смехът е бил неизменна част, не може да се стигне. Районът е отцепен. "Не може да влезете. По-надолу има място за поклонение, казва строго, но любезно, полицай с автомат.

"Умрели от смях", е надписът, който се набива на очи сред купищата цветя и моливи. Хора поднасят букети, палят свещи и мълчат. Няма нищо за казване, а дори и да има, то се пише и оставя на място. "Моряците умират в морето, карикатуристите умират от смях", е написал някой на бял лист хартия. "Благодарим ти", се чете навсякъде на различни езици.

На Площада на републиката, на който французите се стичат винаги при опит да бъдат разклатени устоите на тяхната република, атмосферата не е по-различна. И тук се мълчи. Не е и нужно да заговаряш някого, защото всичко или е написано или пък показано. В ръката на една от статуите е поставен молив с върха нагоре, а целият площад

напомня Майдана в Киев от миналата година

по това време. Моливи, цветя и свещи има навсякъде. Транспаранти, плакати и бележки предават посланията. "Свобода, рисувам ти името". "Фанатизмът е чудовище, което се осмелява да се нарича син на религията", "Мълчанието дава живот на страха".

"Французи сме, но живеем в Белгия от години. Това, което видях по телевизията, ме доведе тук. Изпитах нужда да дойда в Париж, да застана права на Площада на републиката и да участвам в марша в памет на избитите карикатуристи", казва развълнувано Кристел, която е с двете си деца, а едното бута в количка. "Гневна съм заради нелепата смърт на всички от екипа на "Шарли Ебдо", добавя тя. "Досега не съм била расистка, но като че ли сега имам подобни усещания, с което не се гордея", казва тя. "Ходих дори до джамията и

казах на имама, че искам да прочета Корана

и да зная какво пише там. Подариха ми", казва тя, посочвайки долната част на количката на бебето.
"Вярвате ли, че заради това насилие още не мога да се възстановя", споделя Виржини, която живее недалеч от супермаркета за еврейски продукти, където миналата седмица се разигра заложническата драма. По думите на 35-годишната жена в това състояние се намират много парижани, за които насилието е чуждо. "Целият район беше отцепен. Имаше хеликоптери. Имах чувството, че свършва светът", добавя тя.

"Безспорно екзекуцията, защото това не беше атентат, маркира всички. Странно е усещането. Нещо като подтиснат страх. Хем не искаш да те е страх, хем той е по-силен от теб", казва от своя страна сестра й Стефани. Двете жени са на мнение обаче, че ако насилието беше станало в някоя друга френска редакция, едва ли щеше да доведе до подобна спонтанна мобилизация на французите. "Всички познавахме карикатуристите от "Шарли Ебдо", въпреки че вестникът беше с малък тираж, но пък предизвикваше голям смях", уточнява Виржини.

След изминалата кървава седмица във Франция много неща в Петата република се случват за първи път. "За първи път на демонстрация

събралите се хора целуваха полицаите

Това наистина е прецедент, защото ние, французите, не обичаме ченгета", казва Виржини. "За първи път от освобождението на Франция по улиците на страната излизат толкова много хора. Над 3,5 млн. са демонстрирали в неделя", добавя Стефани. "За първи път във Франция никой не се интересува от разпродажбите, които започнаха миналата седмица. Дори аз нямам желание да ходя по магазини, а и не е редно", твърди Виржини, която по принцип обича шопинга, особено когато е на изгодна цена.

И докато всичко това се случва в памет на убитите от смеха, то французите чакат с нетърпение да видят какво са свършили оцелелите им колеги. "Броят на оцелелите" излиза днес, но не в тираж 30 000, а 3 млн., тъй като заради големия интерес първоначалното намерение за милион се наложи да бъде утроено. До какво ще доведе днешният смях, предстои да видим. Но, дай Боже, да е бил прав онзи, който е казал, че светът е оцелял, защото се е смял.