На 6 септември се навършват 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Това е велика историческа дата, за която добруджанци също имат принос. Те откликват най-спонтанно на призива на българския княз Батенберг за подкрепа с оръжие на този исторически акт. По заповед на военния министър майор Константин Никифоров в Североизточна България се сформира отделна бойна единица, в която се включват доброволчески чети от Балчик, Добрич, Варна, Силистра, Русе, Свищов, Шумен, които съставят шуменската доброволческа дружина.

Историческите събития припомня уредникът в Историческия музей на Белия град Венцислав Чаков:

След новината за Съединението на двете области, на 7 септември 1885 г. е проведен митинг, на който присъстват над 400 местни жители. Създаден е комитет, тъй като скоро се разбира, че актът на съединението трябва да бъде защитаван с оръжие. Този комитет организира набирането на парични средства, храна, облекло. Започва записване на доброволци, тъй като се предвижда създаването на доброволческа чета, която да защити Съединението. Такъв патриотичен подем по това време обхваща почти всички градове в княжеството и в областта, балчиклии не остават настрани от тези изяви.

Сформирана е чета, която през октомври поема към Шумен. По това време започва обучението на всички тези доброволци, събрани от Североизточна България. Докато се подготвят и изчакват евентуални бойни действия от юг с Османската империя, България е нападната от Сръбското княжество. Налага се тези чети много бързо да бъдат изпратени за прикриване на западния фронт. От Шумен, макар и все още необучени и зле въоръжени, тези доброволци са изпратени в Русе. Оттам с австрийски параходи заминават за крепостта Видин. Балчишката чета е общо 102-ма души, но са одобрени 95 човека. Те са ръководени от земеделеца Иван Георгиев от Балчик, като в нейния състав са включени и учители, и земеделци, и предприемачи. Създаден е комитет, който е председателстван от Димитър Задгорски, с членове Калинков, Ючормански и Саръев, които са местни земеделци, богати хора. Те успяват да съберат парични средства за нашата чета. От Видин първоначално защитникът на крепостта капитан Атанас Узунов изпраща всички доброволчески чети да се сражават със сръбската армия, но скоро се разбира, че тези зле обучени и зле въоръжени четници нямат големи шансове в открито сражение. Затова те са прибрани във видинската крепост. Естествено има дадени и жертви.

Може да се каже, че в тази най-кратка война в българската военна история, продължила само две седмици, балчиклии дават своя дял и принос за окончателната победа.

Фиксирана е датата на завръщането на доброволците в града –  1 януари 1886 г. – посрещнати са много тържествено от цялото гражданство. Устроен им е пищен обяд в местността Водениците. Исторически музей – Балчик притежава фотография с част от членовете на балчишката доброволческа чета.

В Балчик има няколко места, които не са свързани точно с датата 6 септември, но може да бъде отдадена почит и поклон пред паметта на всички загинали за нашето Освобождение и национално обединение.