В сряда бившият турски президент Кенан Еврен и командващият военновъздушните сили Тахсин Шахинкая бяха осъдени на доживотен затвор за участието им във военния преврат през 1980 г. Еврен (96 г.) и Шахинкая (89 г.) бяха обвинени в организиране на военна интервенция, третата в рамките на 20 години, и провеждането на преврат. Пучът проправи пътя към установяване на военен режим, при който хиляди хора бяха измъчвани, стотици осъдени на смърт и още много изчезнали, и който беляза ерата на военно доминиране в турската политика.

Еврен никога не е изразявал съжаление за преврата. Той твърди, че по този начин е бил сложен край на уличните сблъсъци на леви радикали, при които са загинали стотици хора. "Трябва ли да ги храним в затворите години наред, вместо да ги обесим", беше казал Еврен в реч през 1984 г., имайки предвид екзекутираните след преврата. През ноември 2012 г. по време на изслушване в съда той заяви, че отново би направил същото, ако сега условията са били аналогични. "Взехме правилно решение. И сега щяхме да направим същото. Това не е престъпление. Няма закон, който да наказва за революция. Не се разкайвам", подчерта Еврен. Той също така посочи, че да направиш революция и да се опиташ да я извършиш са различни неща. През 70-те г. на политическата арена в Турция се води непримирима борба между десни и прави, която през 1979 г. стига толкова далеч, че предизвиква нестабилност в цялата страна. Извършени са редица гръмки убийства, включително на главния редактор на най-големия вестник в страната "Милиет" Абди Ипекчи, на писателя и издател Кемал Джошкунер, функционери от Партията на националистическото движение, депутати, ректори и шефове на профсъюзи. Създадена е заплаха за националната сигурност, с което армията не може да се примири.

В нощта на 12 септември 1980 г. в столицата Анкара влизат танкове, по радиото прозвучава химнът, а след това военният марш. После са прочетени обръщенията на Кенан Еврен, който тогава е началник на генералния щаб и на Съвета за национална сигурност. Правителството на Сюлейман Демирел е разпуснато, преустановена е работата на профсъюзите, в цялата страна е обявено извънредно положение. Временното военно правителство отменя конституцията от 1961 г. и започва работа по създаването на нова. Сред положителните последствия от преврата експертите отбелязват известното стабилизиране на националната икономика и постепенното излизане на Турция на международните пазари.

През ноември 1982 г. влиза в сила новата конституция (тя действа и до днес), а президент става Еврен. Така той влиза в историята като единствения държавен глава на Турция, който не е избран на поста. Управлява до 1989 г.

Роден е на 17 юли 1917 г. на територията на Османската империя. През 1938 г. завършва военно училище в Анкара, а през 1949 г. - военната академия. Според официалните данни от 1958 до 1959 г. служи в турската бригада в Корея. През 1978 г., вече генерал, е назначен за началник на генщаба на въоръжените сили на Турция. Твърди се, че до военния преврат оглавява армейското подразделение за борба срещу комунистическата заплаха Kontrgerilla. Нейната дейност активно се подкрепя от САЩ, с което всъщност са свързани успешните преврати през 1971 и 1980 г. Еврен е считан за много твърд политик, който съществено ограничава гражданските свободи за 7-те години като президент. Смятат го за турската версия на чилийския диктатор Аугусто Пиночет. Самият генерал Еврен нарича себе си последовател на "бащата на всички турци" Кемал Ататюрк.

Делото срещу него е част от усилията на премиера Реджеп Ердоган да отслаби влиянието на военните в политиката. Генералите, познати като "пашите", успяха да свалят четири правителства между 1960 и 1997 г. По време на делото Еврен до голяма степен запази мълчание, следеше процеса по видеовръзка. Заради преклонната му възраст обаче, той едва ли ще излежи присъдата си в затвор.