Като се даде възможност на общините да популяризират винено-кулинарния туризъм, ще се насърчи навлизането на повече туристи към вътрешността на страната, а това допълнително ще помогне за утвърждаване имиджа ни на целогодишна туристическа дестинация. Това каза днес министърът на туризма Николина Ангелкова, която заедно с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов представи проекта "Сподели България", съвместна инициатива на двете ведомства. Проектът включва разработване и популяризиране на 12 нови туристически дестинации за винен и кулинарен туризъм в България и в него са включени 50 общини със 100 туристически обекта.
Важно е виното и кулинарията да бъдат включени в туристическия продукт на страната, защото те са част от цялостното преживяване на туристите. България има дългогодишни традиции в производството на вино и то е станало част от културата на народа, както и разнообразните ни кулинарни традиции, посочи Ангелкова. Избраната бройка за дестинациите - 12, не е случайна, това е броят на месеците в годината, коментира тя. Министър Ангелкова каза, че информацията ще бъде качена на сайта на МТ и всеки, който желае ще може да изпрати своето предложение в рамките на периода на обсъждането.
Следващият етап ще бъде обсъждане с бранша, като за целта ще се организират 6 кръгли маси. Предвижда се окончателните винено-кулинарни дестинации да бъдат обявени в средата на 2018 г. След това те ще бъдат надградени, дигитализирани и включени в платформата "Аз обичам България", създадена миналата година, за да рекламира 100-те национални туристически обекта, обясни министърът на туризма.

Инициативата "Сподели България" е свързана
със запазването на традициите и културата

Инициативата "Сподели България" има освен това за цел развитие и популяризиране на т.нар. "слоу /бавен/ туризъм" и неговата концепция е свързана със запазването на традициите и културата, като се набляга на местната храна, виното и обичаите, каза още Ангелкова. По думите й у нас това е малко разпространен вид туризъм за разлика от някои европейски страни. Ангелкова каза още, че се обмисля подготовката и за спа дестинациите, които предстоят да бъдат разработени.
Инициативата ще допринесе и за надграждане на "крилата" на сезона, които тази година според данните ще надминат миналогодишните. По думите й за първите 8 месеца на годината имаме над 6,5 млн. чуждестранни туристи, като ръстът спрямо миналата година е близо 8 на сто.
В активния летен сезон според Ангелкова общо 4, 3 млн. чуждестранни туристи са посетили страната ни, което с 6 на сто повече от 2016 г. За периода юни-септември се очаква тази бройка да достигне 5,3 млн., което е също 6 на сто ръст спрямо периода на м.г. За първите 8 месеца постъпленията от туризъм в държавната хазна са 5 млрд. и 200 млн. лева, или 10 на сто ръст спрямо миналата година, обяви министър Ангелкова. Само за активния летен сезон приходите са 3, 7 млрд. лева, което е с 8 процента над този за периода 2016 г.
Всичко това според министъра на туризма показва, че България се предпочита като страна, показваща качество, и с допълнителните културно-исторически дестинации - ръстът на посещаемост е нараснал с близо 50 процента за всеки отделен обект.

Министър Порожанов пожела тези дестинации "от броя на месеците да достигнат до дните на месеца". Винените и културните дестинации са важни не само за туризма, но и за българските производители. Те ще дадат възможност уникалните български вина да достигнат до повече потребители, включително чужденци.Той подчерта, че подобни турове от години успешно се развиват в страни като Франция, Италия, Испания, Австрия, Германия и др. България се намира върху свещените земи на древните траки, където има хилядолетни традиции във винопроизводството.
Земеделският министър подчерта още, че през последните години са изградени много нови винарни с места за дегустации и отсядане, като много от тях са разположени в близост до популярни туристически забележителности, съчетани със съответната туристическа инфраструктура - хотели, ресторанти и др.
Това позволява пакетирането им в общ туристически продукт. Проектът "Сподели България" си поставя за цел да популяризира традиционните български храни и кулинарни специалитети, характерни за регионите. Министър Порожанов подчерта, че страната ни има традиции по отношение производството на редица специфични продукти, които са наше национално богатство и гордост и с които показваме идентичност и културно наследство.
МЗХГ винаги е насърчавало земеделските производители да се сдружават и възползват от възможностите за регистрация на европейско ниво на продукти със защитени географски наименования и харни с традиционно специфичен характер, подчерта министър Порожанов.
България е вписала в европейския регистър на защитените наименования два продукта - "горнооряховски суджук" /2011 г./ и "българско розово масло" /2014 г./. През 2014 и 2015 г. в европейския регистър на храните с традиционно-специфичен характер са вписани и четири месни продукта - филе "Елена", луканка "Панагюрска", роле "Трапезица" и кайзерован врат "Тракия". През 2017 г. е регистрирана пастърма "Говежда", а в момента "Странджанския манов мед" се разглежда от ЕК като защитено наименование за произход. От национално ниво се разглежда и заявлението за регистрация на месо от Източно българска свиня, информира министър Порожанов.

България има регистрирани на европейско ниво и 54 вина със защитени наименования. Това ни подрежда на 8-мо място в Европейския съюз по продукти със защитени наименования.
Министър Порожанов подчерта, че всички в бранша са обединени от целта българските продукти да бъдат утвърдени на нашия пазар, да се подобри тяхната конкурентноспособност и да се осигури достъпът им до други пазари.
Дванадесетте дестинации, предложени за винен и кулинарен туризъм на този етап са Долината на Струма - Кюстендил, Благоевград, Сандански и Мелник; Долината на Места - Разлог, Банско, Гоце Делчев и Хаджидимово; Западна Тракия - Пазарджик, Пловдив и Асеновград; Розова долина - Панагюрище, Копривщица, Старосел, Хисаря, Казанлък; Източна Тракия - Стара Загора, Сливен, Ямбол и Карнобат; Сакар - Харманли, Любимец, Свиленград и Тополовград; Златия - Враца, Монтана, Видин; Мизия - Плевен, Оряхово, Свищов и Русе; Добруджа и Северно Черноморие - Силистра, Добрич, Варна, Балчик; Южно Черноморие - Бургас, Несебър, Поморие, Созопол и Царево; Стари столици - Велико Търново, Горна Оряховица, Търговище, Шумен, Писка, Велики Преслав и Източни Родопи - Хасково, Кърджали и Ивайловград.