11 септември 2001 г. трябваше да бъде един обикновен ден за лейтенант Хедър Пени от въздушната национална гвардия на окръг Колумбия. Пред History тя разказва, че сутринта е била на брифинг във военновъздушната база Andrews, когато колега влязъл в стаята и казал: „Хей, някой току-що влетя в Световния търговски център.“ Първоначално помислили, че това е малък самолет, който е направил ужасна грешка. Но когато съобщават, че и втори самолет се е врязал в кулите, проумели – Америка е атакувана.

Тогава нейният командващ офицер - полковник Марк Сасивил, й казва: „Идваш с мен.“.

Но каква е мисията? Нямало ясни заповеди какво да се прави. Вече е било ясно, че Пентагонът е ударен, знаело се и за четвърти самолет – Полет 93, за който се смятало, че е насочен за удар към Белия дом.

Обикновено предварителната подготовка за вдигането на F-16 отнема половин час. Но сега няма време. Сасивил и Пени успели само да облекат авиационните си костюми, но без да въоръжат своите F-16, така че щели да изпълняват мисията невъоръжени.

Получавайки зелена светлина от контролната кула, два изтребителя се насочват на северозапад, където е последното известно местоположение на четвъртия самолет. Имат заповеди за стрелба. Но знаейки, че са излетели невъоръжени, това може да означава само едно - мисия „Камикадзе“. Трябва да се забият в Boeing 757, изпълняващ полет 93, като самолетът е почти 7 пъти по-тежък от F-16. Планът за нападение е договорен - Сасивил ще се насочи към пилотската кабина на 757, а Пени ще се прицели в опашката на самолета.

Лейтенантът, която знае, че отива на смърт, не мисли за друго, освен за мисията. Хедър е завършила литература и искала да стане учителка. Но когато Конгресът разрешил жени да участват в бойната авиация, тя веднага се записала, за да изпълни мечтата си и да бъде пилот на изтребител като баща си Джон Пени, пенсиониран полковник от ВВС, изпълнявал бойни мисии във Виетнам. Сега тя мисли за пътниците от полет 93 и знае, че те ще умрат. Дали тя да се спаси като се катапултира точно преди удара? Бързо отхвърля тази мисъл знаейки, че има само една възможност и не бива да я пропусне.

През следващите 90 минути Пени и Сасивил търсят четвъртия самолет, докато научават, че той се е разбил на поле в Пенсилвания. Съобщават им, че мисията се променя. Сега те трябва да отклоняват всеки преминаващ самолет от района и да му нареждат да кацне възможно най-бързо.

След това Пени и други пилоти са инструктирани да пазят президента на САЩ, докато той лети към дома. По време на атаките Джордж Буш е на събитие в начално училище в Сарасота, Флорида. Когато му съобщават, че страната е била атакувана, той е придружен обратно до Air Force One и е отведен на най-безопасното място в този момент - в откритото небе.

Вечерта, когато идва време да се прибира, самолетът на Penney и останалите, които патрулират в небето около Вашингтон, са снабдени с „живи“ боеприпаси. Те са получили правомощия за „свободен огън“, което означава, че пилотите могат да вземат решение да стрелят по всеки цивилен самолет, считан за заплаха, без да чакат разрешение.

По-късно Хедър Пени е повишена в майор, пенсионирана и понастоящем работи за Lockheed Martin Aeronautics Company. Тя е имала време да разсъждава върху опита си на 11 септември 2001 г. и храбростта на пътниците в Полет 93.

„Взех решение с живота си и положих клетва да защитавам страната, но това бяха просто обикновени хора, майки, бащи, учители, бизнесмени. Те са истински герои", казва Пени.