В холандския град малцина знаят, че е родно място на ЕС

Британският премиер Дейвид Камерън успя в края на миналата седмица да издейства за страната си специален статут в Европейския съюз, който ще й позволи да вземе "най-доброто от два свята". Веднага след това Камерън обяви, че на 23 юни сънародниците му ще могат с референдум да решат дали искат да останат в ЕС, или да го напуснат. Дали някога предшественикът му Джон Мейджър е допускал, че това ще стане, когато е поставял подписа си под договора от Маастрихт преди малко повече от 24 години? Едва ли. Историята пък от своя страна е доказала, че късата памет носи най-много ядове. Помни ли Маастрихт, че е родил обединена Европа и горди ли са с този факт жителите му? "Стандарт" потърси отговорите на място.

Докато люксембургското село Шенген се чуди по какъв начин да се изфука, че е дало на Европа Споразумението за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система, то холандският град Маастрихт по никакъв начин не подсказва, че е родното място на Европейския съюз. Ако не сте информирани по въпроса, не се надявайте, че от извора ще може да почерпите повече. А ако си мислите, че жителите на града могат да ви разкажат нещо по темата, ще останете разочаровани. За Маастрихт и договора, подписан на 7 февруари 1992 г., с който се създава Европейския съюз, се знае повече в чужбина, отколкото там.

Сградата, където договорът от Маастрихт става факт, не е сред забележителностите на града. Няма да я намерите, ако разчитате минувачите да ви упътят.

Повечето от тях нямат и идея за какво им говорите

Спасението е в туристическия информационен център. "Трябва да минете по моста от другата страна на реката и свивате надясно, като продължавате до сградата на провинция Лимбург", упътва ме с липса на всякакъв ентусиазъм, но с дежурната усмивка, служителката.

Търсената сграда е на брега на река Маас, но никъде пред нея не се споменава, че тук преди 24 години лидерите на 12-те тогава държави създават Европейски съюз. "Това е сградата. Договорът беше подписан тук, където се помещава ръководството на провинция Лимбург", казва 60-годишният Ханс, който разхожда дакела си. Мъжът, слава Богу, има какво да разкаже, но заради факта, че жена му е работила дълго време тук. "Спомням си много добре, когато беше подписан договорът. Невероятно беше, защото в града имаше толкова много държавни и правителствени ръководители. Впечатляващо е да видиш накуп Хелмут Кол, Джон Мейджър и Франсоа Митеран с техните лимузини и охрана. Градът не беше виждал нещо подобно", спомня си Ханс. "Жителите на Маастрихт обаче не се гордеят много с този факт", добавя мъжът.

"На никого не му пука", казва на свой ред Ехмунд, който държи ресторант недалеч от "родилното" на ЕС. "1 от 20 души в Маастрихт е чувал за този договор. Не се отбелязва, нито пък се празнува датата на подписването му. В чужбина знаят много повече за него. Пише го в учебниците", добавя той.

Маастрихт се намира на ключово място в Холандия между Белгия, Германия, Франция и Люксембург. Известен е с два договора.

Единият поставя граници, а другият обединява държави

Първият е подписан през 1834 г. и установява границата между Холандия и Белгия. Вторият влиза в сила на 1 ноември 1993 г., като бележи нов етап в процеса на обединяването на европейските народи. Подписва се от 12 държави, по-късно през 1995 г. те стават 15, а днес броят им е 28. "За първия договор сме учили в училище, но за втория не бях наясно. В училище ни обръщаха внимание повече на историята от 19 век", признава без срам 38-годишният Ерик от Лаандграф.

Един замък близо до Маастрихт също е свързан с раждането на Европа. В Шато "Нееркане" 12-те правителствени и държавни ръководители обядват на 9 декември 1991 г. , след като привършват работата си по договора, който предвижда и въвеждането на единна европейска валута. За спомен те оставят подписите на стената в пещерата до замъка. Малцина от гостите на ресторанта днес обаче са наясно кои са били знатните гости тогава.

Какво е бъдещето на Европа? Трудно е да зададеш този въпрос там, където хората не са наясно с миналото. "Нещата днес са много различни оттогава. Какво е бъдещето не зная. Опитваме се да работим заедно основно с Белгия и Германия", казва с неохота служителката в туристическия информационен център.

"Какво е бъдещето на Европа? Труден въпрос", казва Ханс. "Не бих казал, че Европа е умряла, но има много омраза. Богатството е в различията. Светът е по-богат, когато сме различни. Сега това е основният проблем, защото хората не могат да приемат различията. Ако аз отида в Русия, всеки ще ме сочи с пръст. А знаете ли, че ние сме много различни в самата Холандия. Докато ние на юг обичаме да се забавляваме, то на север на това се гледа с лошо око", добавя той.
В Маастрихт не са наясно с бъдещето на Европа. Вероятно то ще стане ясно на 23 юни, когато британците ще решат дали Ламаншът ще ги отделя, или ще продължи да ги свърза с обединена Европа.