Много американски фенове очакват с нетърпение Супер Боул в неделя, но и много американски политици чакат със същия трепет "Супер Вторник". Какво всъщност е "Супер Вторника" и защо е толкова важен?

Нарича се така, защото в 11 щата се провеждат предварителните избори за кандидат за президент, както на Републиканската, така и на Демократическата партия. От всички предварителни избори, които се проведоха досега, като че ли при републиканците ясно се очертава фаворитът Доналд Тръмп - нещо, което беше немислимо само преди няколко месеца.

Доста по-оспорвана е битката в средите на Демократическата партия, където също един човек, смятан за аутсайдер преди изборите, като Бърни Сандърс, който  не се страхува да се определя като социалист, диша във врата на Хилари Клинтън.

Основният коз на Хилари Клинтън се смята, че е нейната подкрепа в средите на афро-американската общност.

В Айова религиозно-социалния прочит на политиката от консервативните избиратели фаворитизира Тед Круз. В Ню Хемпшър, въпреки че се класира на второ място, Джон Кейсик се върна обратно в кампанията, успявайки да бонифицира от характерните за щата по-умерени и институционално ориентирани консерватори. В Южна Каролина Марко Рубио се наложи като изборът на партийния неоконсервативен естаблишмънт, принуждавайки Джеб Буш да напусне надпреварата. В Невада продължи това, което започна още от „щата на палмите" – пробивът на Донлад Тръмп при евангелистите, както и изненадваща победа на бизнесмена сред испаноговорящите.

Отвъд тези специфики обаче, печелейки три от тези четири щата, Донлад Тръмп оглави изборната надпревара. В понеделник вечер, преди „Супер вторника", бизнесменът стартира с 82 спечелени делегата. След него са Тед Круз (17), Марко Рубио (16), Джон Кейсик (6) и Бен Карсън (4).

Бойкотиращите хора

Предварителните проучвания показват, че Доналд Тръмп води убедително в повечето от щатите, които ще гласуват в „Супер вторника", и това го прави фаворит при разпределението на техните делегати.

Изключение правят два щата. Единият е Тексас, където Тед Круз, който е сенатор именно от там, изглежда, че държи нещата в свои ръце. Другият е Минесота, където Марко Рубио оспорва първото място на Тръмп.

Доминацията на Тръмп в национален мащаб обаче сигнализира, че той гради една широка коалиция от избиратели, която вече не може да се редуцира до конкретни социално-политически сегменти. Когато бизнесменът от Ню Йорк стартира своята кампания, неговият електорат се състоеше от предимно бели работници, чийто нископлатен труд се обезценяваше допълнително от притока на имигранти и от експорта в други държави на неквалифициран тип дейности.

Днес обаче този електорален сегмент е само един от многото, които формират интеркласовата подкрепата за Тръмп. Тя не винаги идва от републиканците, доколкото кандидатурата на бизнесмена върви въпреки Републиканската партия, а не с подкрепата и одобрението й. Зад бизнесмена стоят хора, които бойкотират – партията, системата, правителството.

Неслучайно единственото съвпадение на електорати между Републиканската и Демократическата партия може да бъде разпознато именно между тези на Тръмп и на „демократа социалист" Бърни Сандърс. Въпреки че първият залага на европейско-континентален популизъм от националистически тип, а вторият – на еманципаторския заряд на левия либерализъм, в електоралната основа и на двамата неудовлетворението се канализира в анти-системните нагласи на бойкотиращия човек.

За почти 2/3 от стандартния електорат на Републиканската партия Тръмп остава нежелан кандидат. Това мнозинство от хора обаче е „разпръснато" в алтернативните си кадрови предпочитания и - заедно с високите стойности на неудовлетворение спрямо партийния естаблишмънт и Уолстрийт, прави от бизнесмена по-силна кандидатура, отколкото някой е очаквал. За последното помогнаха и преките му конкуренти, които изхабиха прекалено много ресурси – време и финансови средства, за да се атакуват помежду си, „контузвайки се" взаимно.

Профилираните алтернативи

На този фон, и Марко Рубио, и Тед Круз изглеждат като все по-профилирани кандидати, които удовлетворяват нагласите на по-тесни сегменти от обществото.

За Рубио гласуват умерено консервативните избиратели, тези с по-висока образователна степен и онези привърженици на партията, за които аргументите в дебатите имат значение. Кандидатурата на сенатора от Флорида е фаворитизирана от рационалните избиратели на партията, нейния институционално ангажиран естаблишмънт, неоконсерваторите и едрия бизнес. Един от най-силните козове на Рубио в надпреварата е фактът, че той се справя най-добре в паралелните проучвания срещу Хилари Клинтън, тъй като успява да привлече повече независими избиратели от който и да е друг кандидат на Републиканската партия.

Тед Круз, от своя страна, продължава да залага на онзи електорат, който имплементира силни консервативни и религиозни ценности в политиката. Това е особено важно за щати като Тенеси, Алабама, Оклахома и Арканзас, където около 50 % от населението е от евангелисти, подкрепящи подобна идеологическа артикулация. Цялата стратегия на Тед Круз е насочена към удовлетворяването на този значим електорален сегмент от Републиканската партия, чиято дума ще тежи в „Супер Вторника", тъй като повечето от гласуващите щати са разположени именно в южните части на страната. Опозиционният характер на фигурата на сенатора от Тексас му помага да печели и част от протестните гласове сред електората на партията.

И Рубио, и Круз имат еднаква стратегическа цел: със силно представяне да принудят другия да напусне надпреварата, така че останалият от тях да се онагледи като единствена алтернатива на Доналд Тръмп, а по този начин да получи подкрепа и подкрепа, на която иначе не би могъл да разчита. И тъй като едва ли някой от двамата претенденти ще преустанови кампанията си след „Супер Вторника", то те се надяват този изборен цикъл да принуди Джон Кейсик и Бен Карсън да се откажат от по-нататъшно участие. Оттеглянето на първия от кампанията би помогнало на Рубио, а на втория – на Круз.

С оглед на това, че делегатите на гласуващите щати в „Супер Вторник"-а ще се преразпределят пропорционално между кандидатите на базата на постигнатите резултати, той едва ли ще посочи бъдещия кандидат-президент на Републиканската партия. Но със сигурност ще стесни допълнително кръга от претенденти.