Д-р Станислав БАЧЕВ
 

Администрацията на президента Доналд Тръмп обяви своето намерение да напусне едностранно Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, сключен преди 31 години.  Сключен безсрочно между САЩ и вече бившия Съветски съюз, той задължава двете страни да премахнат всички наземни балистични конвенционални и ядрени ракети с обсег от 500 до 5 500 км. Причините за прекратяването могат да бъдат разгледани в два аспекта – вътрешни и външни.
Първият аспект е свързан с наближаващите междинни избори в САЩ. От началото на своето управление Доналд Тръмп е обвиняван в проруска политика и тласкане на страната към близост с Кремъл. В опит да опровергае тези нападки той започна да води дипломация, която уж хаотична, всъщност придоби устойчив анти-руски характер. Това, в комбинация с продажбите за милиарди на американско оръжие, всъщност може да се окаже успешният път към втори президентски мандат. И от тези междинни избори зависи дали ще направи първата крачка към него. Целта на републиканците е да запазят своето преимущество както в Камарата на представителите, така и в Сената. В момента републиканците имат мнозинство от 235 гласа от общо 435 в Конгреса и 51 от общо 100 в Сената. Съответно задачата на републиканския президент Тръмп е да обърне с действия създадения за него образ като подкрепен, а дори и избран, от Русия. Изкуствено създаденият скандал за руско вмешателство в президентските избори през 2016 г., отново набира сила в американското медийно пространство, но вече пренесен върху междинните избори. През цялата 2018 г. на няколко пресконференции директорът на американското разузнаване Дан Коутс заявява, че „Съединените щати са под атака." Постоянно обновяваният списък със санкции срещу Русия, Китай и Иран и излизането от международни договори са ходовете, които могат да „поправят" образа на американския президент. Продажбата на оръжие е отделен аспект, който е надпрезидентски, а Тръмп може единствено да го поощрява, ако иска да продължи успешно своята политическа кариера. Обясняването с чисто вътрешни причини на подобен дипломатически ход като излизането на САЩ от споменатия договор за ограничаване на балистични ракети би означавало късогледство в международен план. Излизането би променило значително състоянието на сигурността в Централна и Източна Европа. Затова, много повече смисъл има в отбелязването и на аспекта за външните причини, а разглеждането на казуса трябва да бъде в неговата цялост.
Сключването на договор, който забранява употребата на наземни ракети със среден обсег на действие на практика дава изключително предимство на Съединените щати пред Съветския съюз (и впоследствие пред Русия). Могъществото на Вашингтон е в силния флот – ракетни крайцери, разрушители, подводници и т.н. Превъзходството се изразява в мобилността и възможността да се поразяват далечни цели с крилати ракети, изстреляни от вода. Разработената ракета „Томахоук" играе съществена роля за установяването на това превъзходство. Възможностите на ракетата са показани още през войната в Персийския залив(1990-1991). Изстреляните 288 ракети недвусмислено показват новите параметри на сигурност в света след Студената война. По-късно „бомбардирането за мир" продължава с изстрелването на повече от 200 ракети срещу Югославия в началото на 1999г. при операция „Съюзна сила". Примерите продължават и през 21 век в Ирак, Йемен, Либия, а най-накрая и в Сирия.
Именно в Сирия се проявява преломният момент, когато Вашингтон губи своето дългогодишно военно предимство в това направление пред Русия. През 90-те години на миналия век е създадена и въведена на въоръжение в руската армия крилатата ракета „Калибър". До употребата й срещу Ислямска държава в Сирия нейните способности са теоретични и тестови. На 7 октомври 2015г. от няколко малки кораба, част от руския флот в Каспийско море, са изстреляни 26 ракети „Калибър", които прелитат през териториите на Иран и Ирак, за да поразят успешно цели в Ракка и Халеб. С успешното прелитане на разстояние от 1500км и при скорост над два пъти по-голяма от тази на звука става ясно, че Русия няма нужда от наземни ракети със среден обсег. „Калибър" може да бъде изстреляна дори от много малки кораби, способни да плават по река. Тази изключителна мобилност, в комбинация със свръхзвуковата скорост, превъзхождаща тази на ракетите „Томахоук"(890км/ч), по-достъпната цена и възможността за носене на ядрена бойна глава променят правилата на играта. По същия начин, както Вашингтон ги променя в своя полза чрез подписването на договора за ограничаване на ракетите със среден обсег и масовата употреба на „Томахоук" от борда на големите кораби. От 2015 г. до настоящия момент са изстреляни десетки ракети „Калибър" от подводници и кораби в Средиземно море по цели на Ал-Нусра и ИД в Сирия.
Намерението за прекратяване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег е повече стратегическа необходимост за Вашингтон, отколкото предизборна пропаганда. Това не означава, че не могат да бъдат извлечени и ползи за вътрешнополитическа употреба. Засягането на стратегическите интереси на Съединените щати е истинската причина за евентуалната отмяна на споразумението. Нищо по-различно не може да се очаква, имайки предвид имперския характер на американската външна политика. Неслучайно и в момента тече най-голямото снабдяване с боеприпаси и ракети от 1999 г. насам в американската военна база в Германия „Рамщайн". Ракетите „Калибър", със своята мобилност и голям оперативен радиус, представляват заплаха за американските интереси в цяла Европа. Предсказуемо и въпрос на време е разполагането на още военна техника на територията на ЕС. При разваляне на договора от 1987 г. Вашингтон ще получи възможност да ликвидира буферната зона между ЕС и Русия. Ако бъде позволено, това не само ще застраши сигурността на континента, но и ще доразвие зависимостта на ЕС от САЩ. Истинските цели на Вашингтон не са в подкрепа на здрав и силен, независим ЕС, а за буфер срещу Русия, пазар за корпоративни интереси и в крайна сметка, дълбоко зависим партньор. Историята от близкото минало е доказала, че политическите елити във Вашингтон не остават в международни договори и споразумения, които не са изключително в тяхна полза.

*
Станислав Бачев е роден през 1991г. в гр. Шумен. Завършва История в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски". Доктор по политология във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър", специалист по международни отношения и геоенергетика.