Руският президент Владимир Путин се готви за визита в Гърция напролет. Дотогава ще се усилят двустранните икономически връзки. Намаленият с 16 процента стокообмен ще бъде компенсиран с повече стоки през следващите месеци, ще се подписват нови  договори в областта на здравеопазването, информационните технологии и митническото облагане. Русия ще се намеси, за да тушира напрежението между Гърция и Турция. Ще се засили и културното сътрудничество по линия на новоподписания договор за мероприятия по линия на 200 години от революцията на Гърция.  Основна фигура в новия проект за юбилея ще е личността на граф Джон Каподистрия, който освен първи управник на Гърция, е и бивш министър на външните работи на Русия.

Това са резултатите от първия ден на визитата на външния министър на Русия Сергей Лавров в Атина, с която се даде старт на четиридневната му визита на Балканите.

Каква е целта на обиколката?

„Комерсант“ припомня анонсирания от Евросъюза амбициозен план за инвестиции в региона в размер до €20 млрд. Според изданието, Москва се опитва да запази влиянието си в региона.

Останалите две столици, които ще посети Лавров, са Белград и Сараево.  Независимо, че във всяка страна ще има специфични разговори, във визитата може да се открие общ знаменател, твърди руският вестник в обширен коментар.

В началото на октомври Евросъюза публикува проект за инвестиционни намерения на Балканите, който предвижда вложения в региона за следващите години до до €20 млрд. А в рамките на мандата на сегашната Еврокомосия сумата на балканските проекти е €9 млрд. С тези планове ЕК цели да засили присъствието си в тази част на Европа след години, в които регионът не е бил приоритет.

Именно с това се свързва и турнето на външния министър Лавров из Балканите. Балканите са важен геостратегичмески проект на Русия, която се стреми да използва относителния вакуум, когато много от страните още не са се приближили близко до ЕС, заявил харватски експерт пред „Комерсант“. Стратегията си Русия строи главно чрез Сърбия, която се смята за основния руски партньор в региона.

Независимо, че Лавров беше в Белград сравнително скоро, през юни, той пак отива на посещение там. Първоначално бе обявено, че Путин ще отиде в Сърбия в края на октомври, но посещението бе отложено заради пандемията. Така че разговорите със сръбския президент сега ще ги Лавров. Големият въпрос на тях ще бъде доколко Александър Вучич е готов на практика, не само на думи да бъде страгетически партньор на Москва.

В началото на септември президентът подписа във Вашингтон споразумение за икономическа нормализация на отношенията с Косово. Реализацията на този договор по мнението на балкански експерти може да има сериозни геополитически последствия, които да отслабят зависимостта на Сърбия от руския газ. През септември Сърбия се отказа от съвместни учения с руски и беларуски военни като всичко това протече на фона на развихрила се в сръбските медии кампания за преориентиране на политиката на Белград на Запад и преди всичко – към САЩ.

Миналата седмица обаче Белград направи недвусмислен жест към Москва като оповести, че ще бъде открито представителство на руското Министерство на отбраната – „за оказване на поддръжка и влизаме на оперативни решения по въпросите на военно-техническото сътрудничество“.

Като още един канал за въздействие Русия разчита на включената в състава на Босна и Херцеговина  Република Сръбска и нейния ключов политик- членът на сръбското Председателство на Босна и Херцеговина Милорад Додик.

Москва откровено се провипоставя на сближаването на Босна и Херцеговина с НАТО, като се опират на подкрепата на Додик, твърдят балкански експерти. Важно е, че Лавров ще посети Република Сръбска, а това, че ще отиде и в Сараево – е само формалност, твърдят още експертите.