В историята на всяка нация има както трагични моменти, така и героични страници. В много редки случаи тези две точки съвпадат. Азербайджанският народ преживя Кървавия януари 1990 г. едновременно и като трагедия, и като героична страница.

Така нареченият Нагорно-Карабахски проблем с възниква през октомври 1987 г. след отстраняването от длъжност на Гейдар Алиев, член на Политбюро на Комунистическата партия на Съветския съюз и първи заместник-председател на Съвета на министрите на СССР. Вследствие на решението на Областния съвет на народните депутати за излизането на Автономна област Нагорни Карабах от състава на Азербайджан и прехвърлянето му на Армения през февруари 1988 г. е насочено към нарушаване на териториалната цялост на Азербайджан и окупиране на част от земите му.

Даване на зелена светлина от съветското ръководство на арменския сепаратизъм в Нагорни Карабах, постепенното оттегляне на регионалните администрации на автономната област от подчинението на Азербайджан поради небезпристрастното отношение към Азербайджан на Специалния комитет за управление в Нагорно-карабахска автономна област, пълното депортиране на азербайджанци от техните исторически и етнически земи в Армения – всичко това прелива чашата на търпението на народа. Съветската армия, която влиза в страната с цел да предотврати общонационалното движение и да сломи стремежа на азербайджанския народ за независимост, извършва безпрецедентно масово убийство на цивилни, като грубо наруши международното право и конституциите на бившия СССР и Азербайджанската