Венеция, която негодуваше срещу тълпите туристи в града, сега плаче за тях и си ги иска обратно.

Освен посетителите, гълъбите също изчезнаха от известния площад "Сан Марко". Защо да идват, когато няма кой да ги храни? Заради коронавируса чуждестранните туристи не могат да посетят един от любимите им италиански градове. Местните жители, които изкарваха препитанието си благодарение на тях,  сега ги искат обратно, пише "Блиц".

"Венеция без туристи е мъртъв град", казва Мауро Самбо, 66-годишен гондолиер, който прави това от 1975 г.

"Дори когато разхлабят мерките, кой ще плава с гондола? Чужденците го правят, а не местните", казва брадатият гондолиер, чистейки лодката си близо до двореца на Дожите. Италианското правителство обяви, че границите ще бъдат отворени едва на 3 юни.

Тишина цари около Канале Гранде. Разкошните дворци от двете страни на канала, луксозните хотели и културните институции са затворени.

Туризмът в италианския БВП е с 13 процента. Този сектор има 15 процента от всички работни места в страната. Във Венеция той е много по-изразен. Около 65 процента от гражданите работят в туризма.

„Въздействието на коронавируса върху чуждестранните посещения, които съставляват 85 процента от града, е по-лошо, отколкото в други градове, които имат повече вътрешни, отколкото чуждестранни туристи“, казва Паола Мар от градския туристически офис.

"Това е война и преди сме преживели войни. Ще преодолеем това благодарение на нашия предприемачески дух. Но много имаме нужда от туризъм", казва Франческо Песин, 47-годишен строителен работник.

61-годишният златар Енрико Фачети е съгласен.

"Градът основава икономиката си на туризма. Може да е грешка, но нямаме голям избор", каза той.

Венеция е бил отворен град през цялата си история. Морската му икономика приема търговци от всякакъв вид и тази отвореност към града му донесла прогрес и престиж.

"В исторически план Венеция е космополитен град от световна класа. Вижте тази базилика. Тя е във византийски стил, бронзовите коне са пристигнали от Константинопол", казва Фачети, посочвайки църквата на Сан Марко.

Властите от години пренебрегват своите граждани. Венеция с по-широкия си градски пръстен има 260 000 жители, а по-малко една от пета живеят в историческия център.

Отливът на хора към сушата, където цените са по-ниски и животът е по-удобен, не спира. Дори на остров Мурано, известен с производството на стъкло, магазин за стъкло е превърнат в хотел-ресторант.

"Няма повече традиционни занаяти", казва предприемачът Димитри Тиоко.

Въпреки всички възражения, завръщането на туристите е приоритет за венецианците.

Венеция, която се посещава от 24 милиона туристи годишно, реши миналата година да начисли на посетителите такса от 10 евро поради големия брой посетители.