Тарторът собственоръчно разстрелва от мотор двама опозиционни депутати

Повечето от членовете на терористичната клетка, окървавила Париж на 13 ноември, са французи, живеещи в Белгия. Двете камикадзета, които разстреляха 89 души и се самовзривиха в концертната зала "Батаклан", обаче имат чисто френски произход. Омар Исмаил Мостефай е роден в бедно парижко предградие, където израства на улицата сред младежките криминални банди. По-късно семейството му се премества в тихия църковен град Шартър. Там той попада в мрежите на неустановен белгийски имам и през 2010 г. прегръща идеологията на салафитския джихадизъм. По-късно заминава за Турция, където дирите му се губят. Турските спецслужби изпращат два сигнала до френските си колеги, в които предупреждават, че Мостефай е потенциален терорист. Не получават никакъв обратен отговор от Париж. Другата "жива бомба" в "Батаклан" е 28-годишният Сами Анимур. Той е роден в тихото градче Дарси, където работи като шофьор на автобус. Радикализира се в местната джамия и през 2013 г. заминава на джихад в Сирия.

Баща му прави отчаян опит да го върне

и дори прониква във военна база на Ислямска държава. Сами обаче го посреща студено и дори се опитва да го вербува за делото на ИД. И двамата терористи смъртници са от алжирски произход, но засега не са оповестени данни те да са се познавали, преди да се съберат на бойните полета в Леванта. Полицията не е съобщила и за евентуални техни връзки с други алжирски екстремисти като братята Куаши. Според видния изследовател на радикалния ислям Жан-Франсоа Филю общ идеал и модел за подражание на новото поколение джихадисти във Франция е Бубакр ал-Хаким. Французин от тунизийски произход, той израства в 19-и район в Париж. Заедно с братята Куаши и други младежи през 2003 г. те учредяват мрежата "Бют-Шомон" под патронажа на самозвания имам Фарид Бенету, която се занимава с изпращане на бойци за нуждите на Ал Кайда в Ирак и военно обучение, включително с "Калашников". След разбиването на групировката от полицията ал-Хаким лежи в затвора от 2005 до 2011 г. Там той успява да усъвършенства знанията си за салафитския джихадизъм и допълнително се радикализира под ръководството на вербовчика на "Ал Кайда" Джамел Бехал. Зад решетките тунизиецът

лежи заедно с единия от братята Куаши

и малиеца Амеди Кулибали, които на 7 януари т.г. извършват разстрела в редакцията на "Шарли ебдо" и еврейска бакалия в Париж.
След като е освободен през 2011 г., Бубакр поема към Тунис. В северноафриканската страна ал-Хаким учредява групировката "Ансар ал-Шариа". Терористът собственоръчно застрелва в Тунис двама леви депутати - Мохамед Брахми и Шокри Белаид. И двете екзекуции са извършени по идентичен начин - убийците са на мотоциклет и успяват да се изтеглят, преди полицията да реагира. Малко след покушенията ал-Хаким полага клетва за вярност към халифа на ИД и отива да се бие в Сирия. Под бойния псевдоним "Абу Мукатил" тунизиецът отправя смъртни заплахи към "неверническа" Франция в поредица от видеопослания. Френските служби смятат ал-Хаким за един от командирите на средно ниво, отговарящи за европейските, и по-специално за френскоезичните джихадисти, обучаващи се в тренировъчните лагери на халифата.
Все още се проверява версията дали именно тунизиецът е координирал както последните терористични атаки, така и тези през януари, като тогава е давал заповедите на братята Куаши и Кулибали.

Планът за нападенията е бил далеч по-мащабен

Но в решителния момент Куаши не са успели да използват дадения им гранатомет, а Кулибали по неизвестни причини не съумява да взриви експлозива, който носи със себе си. След атентатите, погубили 17 живота, Бубакр организира бягството на приятелката на Кулибали - Хамид Бумедиен, към Сирия, под носа на всички европейски служби.
Ал-Хаким е най-последният отровен плод на трите поколения джихадисти, действащи на територията на Франция - алжирската Въоръжена ислямска група през 90-те, "Ал Кайда" през следващото десетилетие и ИД понастоящем.