Лекуват рани с 20 млн. евро и се присмиват на света, скрити в бункер

Екипът се изпокара, но се помири с пророка Мохамед

Специален брой на „Шарли Ебдо" излиза днес в тираж от 1 000 000. Поводът е първата годишнина от атентата срещу сатиричното издание, която се навършва утре. Преди година, на 7 януари, двама маскирани мъже, въоръжени с автомати „Калашников", пушка и РПГ нахлуха в редакцията на седмичника към 12,30 ч българско време. Стрелците откриха огън, като убиха главния редактор, 9 служители на изданието, двама полицаи и раниха 11 души, след което избяха с автомобил. Целият свят обяви "Je suis Charlie", а изданието, което бе на ръба на фалита, стана символ на свободата на словото. Какво се случи за една година? „Стандарт" потърси отговора на място.

Преди година светът откри „Шарли Ебдо". По това време вестникът бе едно малко сатирично издание, което вземаше на мушка и се присмиваше на всички религии и институции, но продажбите му не надвишаваха 30 000 броя. Месец преди нападението главният му редактор, карикатуристът Шарб, дори бе отправил призив към властта да го спаси от фалит. Хуморът на изданието, характерен за 70-те години на миналия век, вече не продаваше. След препечатването на карикатурите на Мохамед от датския „Юландс постен" през 2006 г. вестникът си навлече немалко проблеми, а 5 г. по-късно подпалиха редакцията му.
Атентатът преди година го осакати, като отне живота на най-изявените му карикатуристи.

Шарб, Тинюс, Оноре, Кабю и Волински платиха с живота си

за своите рисунки. Въпреки това „Шарли" оцеля, а седмица след като кръвта удави редакцията му, излезе „Броят на оцелелите", който бе най-търсеният не само във Франция. След 7 януари 2015 г. сатиричният вестник се превърна в международен символ на свободата на словото, което имаше и финансов израз. Получи 4 000 000 евро дарения, а в знак на солидарност 200 000 души се абонираха за него. Оттогава обаче изтече много вода и много неща не са същите.
Преди година, когато отразявах нападенията в Париж, до редакцията на „Шарли Ебдо" на ул. „Никола Апер" 10 в 11-ти район, не можеше да прехвръкне живо пиле. Районът беше отцепен и превърнат в паметно място, на което столичани оставяха цветя и палеха свещи. Днес до този адрес може да стигне всеки, но пък редакцията на „Шарли" вече не е там. След атентата вестникът бе приютен в редакцията на „Либерасион", след което екипът, който днес наброява около двайсетина души, работи на място, чийто адрес тъне в мистерия. Карикатуристите се опитват да се надсмиват над всичко в условия, които в никакъв случай не предизвикват смях. Мястото е под изключителна охрана, а

заради мерките за сигурност мнозина го наричат „Форт Нокс"

На статуята на „Площада на Републиката" времето все още не е успяло да изтрие надписите „Je suis Charlie". Немалко са и местата във френската столица, където умишлено се поставя надписът „Тук е Шарли". Времето все пак си е казало думата. Преди година да купиш „Броя на оцелелите", който излезе в близо 8-милионен тираж, се равняваше на подвиг. Тогава французите атакуваха павилионите за вестници, но научиха думата „Няма" и разбраха какво означава дефицит. „Шарли свърши. Утре!" - такава табела висеше навсякъде, където се продаваха вестници. „Броят на оцелелите" постави рекорд за най-продаван вестник някога във Франция.
Днес „Шарли Ебдо"

отново събира прах по будките

Може да се открие във всеки павилион. „Няма я тази истерия като миналия януари. „Шарли" е в наличност и който иска да си купи, може да го стори без никакъв проблем", каза ми един продавачите на павилион на бул. „Перер" в 16-ти район. „Голямото търсене продължи няколко броя и след това хората спряха да се интересуват. Искате ли да си купите? Ще остане за брак", добави с типичната за французите любезност мъжът.
След атентатите, „Шарли" се видя с пари. Главен редактор стана карикатуристът Лоран Сурисо, по-известен като Рис. Той бе сред ранените на 7 януари. Освен главен редактор обаче,

Рис стана и собственик с 2/3 от капитала

Екипът обаче се раздели. Карикатуристът Люз, който бе автор на разплакания Мохамед от заглавната страница на „Броя на оцелелите", обяви през септември, че повече няма да рисува Пророка, а малко по-късно се оттегли. „Той просто не се справи с травмата, а и искаше да води нормален живот", каза ми негов колега, пожелал анонимност. От изданието се отдръпна и един от знаковите му сътрудници - Патрис Пелу. А „Шарли" обяви официално, че вече няма да осмива Мохамед. Въпреки това някои от карикатурите му предизвикаха много гняв по света. Тази на удавеното сирийско момче, което морето бе изхвърлило на брега и рисунката със сваления руски самолет провокираха полемика. Въпреки това мнозина твърдят, че сатиричното издание е загубило битката и способността си да се надсмива над всичко.
Твърди се, че днес „Шарли ебдо" разполага с 20 000 000 евро, с които може да изкара години напред. Година по-късно французите обаче не го споменават толкова често, защото по-дълбоката рана от атентатите от 13 ноември 2015 г. в Париж притъпиха болката на простреляната свобода на словото.

Загубихме битката, терористите победиха

Франция изключително цени свободата, цензурата е само икономическа

Карикатурите се правят, за да се разсъждава над тях, казва художникът Микая

Микая е карикатурист на свободна практика в Париж, където през 1989 г. започва работа във в. "Ерисон". Член е на асоциацията "Cartooning for peace". Роден е и израснал в Тунис. Кариерата му започва във в. "Прес де ла Тюнизие", където е първият му сблъсък с цензурата. Забранено му е в карикатурите да засяга въпроси, свързани с религията, секса и политиката. "Стандарт" го потърси по повод първата годишнина от атентата срещу „Шарли Ебдо".

- Микая, твърди се, че парите, които „Шарли" получи след нападенията, развалиха екипът му. Така ли е?

- В „Шарли ебдо" изведнъж постъпиха много пари. Една част дойдоха от абонамент, защото от солидарност хората решиха да го подпомогнат по този начин. Мнозина се абонираха за 3 месеца, други пък - за шест или 1 година. Проблемът в "Шарли" направиха парите, защото редакцията не знаеше какво да прави с тях. Някои предлагаха да се разделят между оцелелите. След това имаше искания тези пари да отидат за жертвите. Тогава беше трудно да се определи кой е бил жертва. Дали този, който е бил ранен, онзи, който е можел да умре или пък третият - излязъл за момент и разминал се със стрелбата. Карикатуристите като Люз искаха да оставят настрана акционерите и с тези пари да се направи нещо в духа на "Шарли". Никой не се съгласи и сплотеността на екипа остана в миналото.

- Защо вестникът, който от 2006 г. осмива пророка Мохамед, изведнъж обяви, че спира тази практика?

- Първият, който каза, че спира да рисува Мохамед, беше Люз. В една статия той обяви, че занапред няма да прави повече карикатури на Пророка. Излезе с аргумент, като направи сравнение с бившия френски президент. Той каза, че също както някога постоянно е осмивал Саркози, в един момент му е писнало. Само че случаят не е същият. Карикатурите му на Мохамед се броят на пръстите на едната ръка. По-късно Люз призна, че има нужда да живее като изтъкна, че заради семейство си спира.

- В един момент обаче "Шарли" обяви официално, че Мохамед остава в миналото на карикатурите му....

- Рис беше следващият, който даде да се разбере, че това ще бъде редакционна политика. Той каза, че "Шарли" не трябва да е единственият вестник, който ще осмива Пророка. От една страна е разбираемо, защото никой не иска да умира, в крайна сметка. Така че - "Шарли" беше победен. Това бе победа за всички онези, които смятаха карикатурите за богохулство. "Шарли" загуби битката, която мога да кажа, че терористите спечелиха.

- Вестникът обаче не престана да предизвиква гняв по целия свят. Не беше ли скандална карикатурата с удавеното сирийско момче?

- Карикатурата беше на Рис, на която се вижда малкото сирийче, а над него - "Макдоналдс". Това е прекрасна карикатура, интелигентна и много силна. В нея няма никаква религия. Просто не беше разбрана. Ако нямаш способността да разчетеш карикатурата и я приемаш буквално, не можеш да я разбереш. Още повече със социалните мрежи, тя попадна пред несвикнали за това очи. Това предизвика невероятни спорове, които нямат нищо общо с религията. Ако следваме този принцип, означава, че нямаме право да рисуваме, защото винаги ще шокираме.

Карикатурите се правят, за да се разсъждава над тях. Тази снимка прездизвика шок, но защо? Длъжни сме да се запитаме. Карикатурата не беше разбрана. За нея бяха нужни навик и култура. Това, че нещо шокира, не означава, че не трябва да бъде правено.

- Какво е състоянието на свободата на словото година по-късно?

- Във Франция тя е навсякъде, което намирам за изключително. Дори и сега, когато страната е в условия на извънредно положение. Фундаменталните права и свободи на французите не са накърнени. Има контрол - така е, но е нормално. Единственият проблем е икономическата цензура. Франция е светска държава, която дори в извънредно положение не потъпква индивидуалните права.