Преди 17 години с приемането през 1996 г. на Стратегическия план за възстановяване и опазване на Черно море, този сравнително малък басейн в югоизточната част на Европа, се сдоби със свой международен ден, отбелязван всяка година на 31 октомври. Нашето слабо солено и почти затворено море, оттичащо се към Средиземно само през тесните проливи на Босфора и Дарданелите, мие бреговете на 6 държави – България, Румъния, Русия, Украйна Грузия и Турция, поделящи си, къде по-добре, къде по-зле, отговорността за неговото опазване. Като част от ЕС с неговите по-високи екологични критерии, България и Румъния полагат най-много усилия в тази насока. Тази година в международния ден на Черно море администрацията на трите български морски области – Добрич, Варна и Бургас, подписаха меморандум за сътрудничество при изготвянето на Национална морска стратегия на Република България. Тя ще бъде елемент от дългосрочната стратегия на ЕС в подкрепа на устойчивото развитие на морските отрасли „Син растеж" с хоризонт 2020 г. Морето е наша обща страст, ресурс и бъдеще, увери обществеността областният управител на Варна Иван Великов.

                                                   * * *
Дотук добре, но със сигурност трябва да се побърза с въпросната стратегия, защото рибарите по българското крайбрежие бият тревога тази есен, че, подобно на хората на България, явно и рибата ни емигрира... „Рибата по Южното Черноморие изчезна от септември насам”, оплакват се те. Ширят се разнообразни слухове за причината на тази миграция. Един от тях обвързва явлението с инсталирането на платформа за добив на шистов газ в морето пред Лозенец. Други, като председателят на дружество „Рибарски сговор” в Бургас Димитър Янчев, смятат, че причината е в появилите се нови видове рапани и медузи, които са чужди за Черно море. „Има риба, но тя преминава навътре далеч от нашите брегове. Само големите риболовни кораби успяват да стигнат до тези пасажи, а поминъкът на дребните рибари е обречен” – е третата версия. Рибарите настояват за намесата на биолози, които до две години да изяснят какво се случва с рибата в родната ни акватория. 

                                                   * * *
България и Румъния отдавна настояват пред ЕС за отпускане на пари за изследване на живота в източната част на Черно море. Част от финансирането може да дойде по европейските програми за научни изследвания и за опазване на биоразнообразието. Негативните тенденции в Черно море водят началото си от 60-те години на миналия век, когато започва индустриалният риболов в него – от български, румънски, турски и съветски кораби. Така по нашето крайбрежие изчезват знакови морски красавци като делфините и тюленът монах. Напоследък може да се говори за наченки на обрат в тенденцията. През последното десетилетие се появиха изчезналите в миналото заради усилен улов делфини. Великолепно е да наблюдава човек техните весели игри по вълните, особено за поколенията българи, които никога не ги бяхме виждали в миналото. Но пред тези чаровни приятели на човека изниква нова опасност – рибарите, предимно с малки лодки, хвърлящи мрежите си близо до брега, ги гледат вече на кръв – изяждали им рибата и пробивали мрежите. Наистина е крайно време науката да си каже думата и властите да вземат необходимите мерки за опазване на нашето Черно море. 

                                                   * * *
Тези дни WWF-България представи в Националния природонаучен музей в София своята инициатива, наречена „Черноморска кутия". Става дума за образователен комплект, насочен към деца между 9 и 12 години, който предлага информация за екосистемата и биоразнообразието на Черно море. Целта е това познание да подтикне тийнейджърите към грижовно отношение към родното море. „Кутията" съдържа ръководство за учители, познавателни текстове и игри, като дава много възможности на преподавателите да разнообразяват и обогатяват учебната програма, твърдят създателите на помагалото. Учебният комплект ще бъде разпространен в 300 училища на по-големите български градове – София, Варна, Бургас, Русе, Видин, Велико Търново, Силистра, Пловдив, Плевен и Стара Загора. 

                                                   * * * 
Пак в навечерието на Деня на Черно море министерството на околната среда и водите най-после обяви създаването на първите защитени морски зони в нашата акватория, предпазващи от изчезване редки морски обитатели. Новите 185 хил. ха защитени зони са резултат от серия теренни проучвания, осъществени от Института по океанология и Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Трите нови защитени зони са Аладжа банка (669,64 ха), Емона (55 345,28 ха) и Отманли (8,83 ха). Същевременно акваториите към сухоземните крайбрежни защитените зони „Ропотамо”, „Странджа”, „Галата”, „Комплекс Калиакра” и „Емине – Иракли” се разширяват с още близо 130 ха. 

                                                   * * * 
Не мислете, че подобни действия се приемат еднозначно от цялото българско общество. Част от предприемачеството вижда в тях предимно ограничаване на икономическата свобода. „Загробват държавата с втора „НАТУРА 2000" е заглавието на съобщение до пресата на националната асоциация „Българско Черноморие”. Нейните членове се обявяват като „граждани за устойчиво развитие на черноморските райони”. Те обвиняват група неправителствени екологични организации – Фондация „Биоразнообразие", „Зелени Балкани" и Дружество за защита на птиците, едва ли не в таен заговор. Сиреч – с външни, разбирай европейски пари, „зеленият октопод” съсипва икономически България за свои користни цели. Риториката е добре позната. Един малък цитат: „Втора „НАТУРА", но под друго име, е била разработена тайно от така наречените „зелени" организации с огромни средства отвън. Този път на прицел са взети частни и общински земи около езера, реки, море и други водни басейни. На практика обявяването на тези територии за „терра инкогнита" заплашва да загроби държавата. Най-потърпевша от втората „НАТУРА" ще бъде зоната по черноморското ни крайбрежие. А Област Бургас, която е най-динамично развиващата се, е обречена на тотална разруха, защото това е районът с най-много влажни зони. Разработката носи гръмкото име „Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България 2013-2022 г." Край на цитата.