Заради намалялото през последните години население на Северозапада, предстои да бъдат обособени нови райони на планиране в България. В момента районите от второ ниво, т. нар. NUTS 2, в страната са шест. В Северозападния влизат областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен, с център Видин. Според европейския регламент минималният брой население за район от второ ниво е 800 000 души, а максималният - 3 млн. души. Според статистическите данни в момента Северозападният район за планиране е под 800 000 души, а Северен централен район е с население малко над изискуемия минимум и това налага промяна в районирането.

Според експерти, участвали в разработването, най-вероятният вариант е районите да останат шест, но да се промени обхватът на областите, които влизат в тях. София става самостоятелен район, защото доходите на населението в столицата и икономическите ѝ показатели са над средните за Европейския съюз.

Кой вариант ще бъде избран, ще стане ясно след широко обществено обсъждане, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и уточни, че новото райониране е за нуждите на планирането на еврофондовете и за статистиката и няма връзка с административно-териториалното деление на страната.

Междуведомствена работна група предлага три варианта за нов териториален обхват на районите:

Първият вариант предвижда в страната да има пет района, като Северозападният да включва областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.

Според втория вариант районите от ниво 2 ще бъдат четири. Областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.

Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - шест, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.

Председателят на регионалната комисия в Парламента Искрен Веселинов смята, че за Северна България най-удачен би бил вариантът, при който се обособява Дунавски район за планиране.

Какво представляват районите за планиране? На 27 юли 2000 г. Министерският съвет обособява шест района за планиране на територията на страната. Законът за регионално развитие, влязъл в сила на 20 февруари 2004 г., урежда обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие. Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие.

Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. До 2006 г. Северозападният район включва областите - Видин, Враца и Монтана. През месец декември 2007 г. границите са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 000. Така Северозападният район за планиране вече включва Областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч. 10 години по-късно обаче тези и в 5 области вече живеят по-малко от необходимия минимум от 800 000 души.

"Окрупняването на регионите според мен няма да доведе до целенасочена ясна инвестиция от страна на държавата към Видин, от която Видин безспорно се нуждае. Защото, доколкото разбрах, Видин отново ще бъде в пакет с по-бедни региони. Няма да има възможност за инвестиране в окрупнения регион. Инвестициите ще бягат от този регион, защото като цяло изостаналите региони няма да са привлекателни за инвеститорите. Мисля, че Видин ще пострада от това окрупняване", обясни народният представител от видинския избирателен район, член на групата на "БСП Лява България" Филип Попов.

Районите за планиране в страната са обособени преди 17 години. Те не са административно-териториални единици, както областите или общините, а служат за статистически цели, съгласно изискванията на Евростат и за разпределяне на европейските фондове. Целта е да се отговори на европейските критерии за населението в така наречените региони за планиране и така да се планират и осигурят необходимите за всеки регион пари от еврофондовете и други инвестиции. Към по-бедните и неразвити райони трябваше да бъдат насочвани целенасочено повече и преференциално европейски средства, за да догонят по-развитите си съседи. Статистиката обаче показва, че за 9 години- от 2007 до 2015 в целия Северозападен район, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч са влезли малко над 916 млн. лева евросредства. За сравнение за същия период в съседния- Югозападен район за планиране, включващ областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград, са усвоени над 5 млрд. и 500 млн. лева или близо 6 пъти повече средства.

"Досега не се насочваха правилно никакви средства. Редица са фактите, които показват, че инвестициите към Видин не са насочвани правилно. Регионът се обезкърви относно административен капацитет, който би могъл да работи за привличане на евросредства, и се получава поредният "параграф 22", добави Филип Попов.

Новото райониране, съобразено с европейските критерии, трябва да влезе в сила за следващия програмен период- 2021-2027 г., за да няма проблеми с усвояването на евросредствата за регионално развитие от новия бюджет на ЕС. По всичко обаче личи, че Видин вече няма да е център на своя район, ще се наложи да се конкурира с градове като Русе, Велико Търново, Благоевград, които вече заявиха правото си да са регионални лидери.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.