Според анализатора от ИПИ Явор Алексиев, процесите донякъде са естествени и следствие от промяната на стопанския модел. Наблюдават се такива и в другите страни членки на ЕС:

 

„Нормално е, в началото на 21-ви век, когато няма търсене на  работна ръка в  селското стопанство, по-голямата част от населението да се съсредоточава в градовете. Сгрешените устои на регионалната политика у нас, са сред основните причини за задълбочаващите се разлики не само между София и останалата част на страната, а и между Южна и Северна България“.

 

Постепенното обезлюдяване не само на селата, но и на цели области, е следствие от много наслагващи се нерешени с години проблеми.

 

От една страна, са икономическите предпоставки. Липсата на приемливи работни места, поради отсъстващите инвестиции – национални и чуждестранни, кара част от жителите да се преселват в градовете с по-благоприятни условия. Фирмите пък трудно намират квалифицирана работна ръка и затова инвестициите са рядкост. Така се получава затворен кръг, който води до трайно висока безработица в северния и централен район на страната за разлика от южния, където през 2014-а се наблюдава икономическо възстановяване. В 7 от областите на север от Стара планина (Шумен, Разград, Силистра, Търговище, Ловеч, Видин, Монтана), заетостта на населението втора поредна година остава под 40%.

 

Липсата на работни места и на конкуренция между работодателите пък ги поставя в привилегировано положение на пазара на труда и подхранва сивата икономика. Доходите на домакинствата, които в своите 40% у нассе формират от работни заплати, се запазват ниски. Това пък води до срив на потреблението. Трудът се обезсмисля, а бизнес средата е неблагоприятна, затова малкото хора в трудоспособна възраст, останали в изоставащите райони предпочитат да се издържат с дребни далавери, вместо да работят или развиват бизнес.

 

Алексиев отбелязва, че неразвитата инфраструктура в Северна и Централна България допълва тъжната икономическа картина:

 

„Проблем е, че голяма част от водещите инфраструктурни проекти в областта на пътното и железопътното строителство, се реализират през последните години в южната част на страната и там се виждат резултатите. По-големите инфраструктурни проекти на север са или изолирани, или просто територията не е устроена така, че да има смисъл от тях, например мостът при Видин, Дунав мост - 2, който е едно добро съоръжение, до което обаче няма удобен достъп и потокът от там не оправдава наличието му на това място“

 

Вина тук носят последните правителства и избраните от тях приоритети в инфраструктурното строителство, счита още Алексиев. Сбърканата стратегия в регионалното развитие се допълва и от разпределянето на средства на партиен принцип, отбелязва анализаторът:

 

„Бюджетът на общините се формира на административен принцип. Скъсана е връзката между месното данъчно облагане и политическото представителство. Това води до обезсилване на института на местната демокрация и до деградация на местната общност. В момента общините получават основно средства от държавния бюджет, чрез т.нар. „Регионален фонд“ и това обикновено става на политически принцип. Държавната субсидия трябва да се запази само за малките населени места“, смята Алексиев.