Вашингтон. Икономически загуби по 10 милиарда долара на седмица заплашват САЩ, ако се проточи кризата в Конгреса за бюджета и спирането на работата на държавните институции. На практика американската държава хлопна кепенци, след като републиканци и демократи в Конгреса не се разбраха за бюджет за след 1 октомври, който да разрешава на държавата да прави разходи.

Така над 700 000 държавни служители бяха пуснати в принудителен отпуск. Ако кризата се проточи повече от месец, щетите върху икономиката може да надвишат загубите, предизвикани от ураганите "Санди" и "Катрина", взети заедно.

Ябълка на раздора стана здравната реформа на президента Барак Обама, която обаче въпреки кризата с бюджета влезе в сила. След като контролираната от републиканците Камара на представителите прие противоречив бюджет, предвиждащ отлагането на реформата с година, и Сенатът, контролиран от демократите, категорично го отхвърли, срокът за приемането на бюджета изтече. Час преди настъпването на полунощ републиканците отправиха последно предложение към Сената за спешна среща за договаряне на бюджет, който ще избегне спирането на разходите. Демократите обаче отказаха с аргумента, че е твърде късно за подобни преговори и нямат намерение да преговарят "с опрян до главата пистолет". Така 10 минути преди настъпването на полунощ Белия дом започна да изпраща на всички институции формални писма, с които се нарежда спирането на работата.

Малко след полунощ дойде и реакцията на президента Обама. "Те наистина го направиха! Група републиканци от Камарата на представителите току-що предизвикаха затваряне на държавата заради здравната реформа, вместо да приемат истински бюджет", написа президентът в Туитър.

Затварянето на институциите не е безпрецедентно събитие, макар да е първото от 17 години насам, и ако не продължи дълго, щетите може и да не са големи. Ако обаче кризата в Конгреса се проточи, загубите може да са за милиарди. Само от неизплатените заплати на 700-те хиляди държавни служители, пратени в отпуск, са 1 милиард долара седмично. Реалните икономически загуби обаче ще са далеч повече, най-вече заради нарушаването на операциите на бизнеса, сриването на доверието на инвеститорите и нестабилността на финансовите пазари. Според икономиста от "Мудис" Брайън Кеслър загубите ще са 10 пъти по-големи от простата сметка за заплатите. Рейтинговата агенция смята, че ако блокадата продължи 3-4 седмици, щетите ще достигнат 55 милиарда долара. Това означава, че за месец без институции икономиката ще загуби колкото от ураганите "Санди" и "Катрина", взети заедно.

Доларът и петролът тръгнаха надолу

Опасността от изпадане в несъстоятелност на САЩ свали стойността на долара спрямо еврото. Европейската валута удари осеммесечен връх, достигайки $1.3589.

Основните американски индекси също понижиха стойността си на фона на отхвърлянето на проектобюджета. На Нюйоркската фондова борса промишленият Dow Jones загуби 0,84% от стойността си, достигайки 15 129,67 пункта. Високотехнологичният NASDAQ се понижи с 0,27% - до 3771,48 пункта, а S&P 500 - с 0,6%, до 1681,55 пункта. Като цяло обаче спадът не е кой знае колко тревожен, тъй като инвеститорите очакват кризата скоро да бъде преодоляна.
Петролът също тръгна надолу, но не заради проблемите зад океана, а заради слабите макроикономически данни от Китай. Ноемврийските фючърси на американски лек петрол тип WTI на нюйоркската борса NYMEX понижиха стойността си с 0,87 долара - до 102 долара за барел. На Лондонската борса ICE ноемврийските фючърси на северноморски суров петрол тип Брент поевтиняха с 0,65 долара - до 107,98 долара за барел.

Междувременно американският министър на отбраната Чък Хейгъл заяви, че временното преустановяване на работата на американската администрация вреди на репутацията на САЩ пред техните съюзници.

Конгресът чупи рекорд по антипатия

Конгресът на САЩ чупи всички рекорди по непопулярност, като само 10% одобряват работата му. Това сочат резултатите от експресно социологическо проучване на Си Ен Ен и компанията ORC. Проучването, направено преди провала за бюджета, сочи, че около 60% от анкетираните искат проектобюджетът да бъде приет незабавно, за да бъде избегнато изпадането в неплатежоспособност. Едва 10% от анкетираните заявяват, че одобряват работата на Конгреса - както на Камарата на представителите, така и на Сената. 69% са отговорили утвърдително на въпроса "Държат ли се републиканците като сърдити деца". 46% винят републиканците за затварянето на държавните учреждения. 36% пък считат президента Барак Обама за виновен за ситуацията, а 13% виждат вината и в двете страни.

Статуята на свободата недостъпна за туристи

Почти всеки аспект от живота на американците ще бъде засегнат от блокирането на дейността на американското правителство. В администрацията повечето федерални служби ще трябва да намалят временно персонала си с над 80 на сто. Това ще доведе до закъснения в издаването на разрешителни за пускането на пазара на лекарства, на разрешителни за оръжие, на държавни заеми за малки и средни предприятия и други. Сметосъбирането също се очаква да бъде затруднено.

Въпреки че социалните помощи ще продължат да бъдат изплащани, разглеждането на нови молби се очаква да бъде замразено или забавено. Същото важи и за помощите за инвалидност и за отпускането на нови пенсии.

Всичките 368 национални парка и музея ще трябва да затворят врати, както и зоологическата градина във Вашингтон. Статуята на свободата в Ню Йорк и бившият затвор "Алкатрас" в залива на Сан Франциско също ще хлопнат кепенци за посетители.

По отношение на околната среда 95 на сто от близо 16 000 служители на Агенцията за околна среда ще бъдат пратени в неплатен отпуск.

Визите и паспортите също остават под въпрос: по време на предишната бюджетна криза, която продължи общо четири седмици през 1995-1996 година, бе прекратена обработката на над 500 000 искания за визи и 200 000 молби за паспорти.

Американската космическа агенция НАСА също ще бъде принудена да прекрати предаването на своите операции на сайта и по телевизионния си канал "NASA TV". Агенцията обаче ще продължи дейностите във връзка с поддържането на Международната космическа станция.

Издаването на визите също под въпрос

Разногласията по бюджета зад Океана могат да рикошират и върху Източна Европа. Засегнати от решението за спиране на работата на държавните институции може да се окажат и консулските услуги, което да причини затруднения на гражданите на пет страни - членки на ЕС, включително България, за които все още се изискват американски визи, съобщава "Еурактив".

По-рано от Държавния департамент обявиха, че консулските дейности в страната и чужбина няма да бъдат прекратявани, "докато има достатъчно плащания за поддържане на операциите".

"Еурактив" припомня, че при предишния подобен случай от средата на 90-те години между 20 и 30 хиляди молби за визи са оставали необработени през всеки от 27-те дни на финансов блокаж в САЩ.

Гражданите на България, Хърватия, Кипър, Румъния и Полша все още трябва да подават документи за получаване на американска виза, ако искат да посетят САЩ. За жителите на останалите 23 страни - членки на ЕС, виза не се изисква, но те трябва да получат електронно одобрение.

Ку-клукс-клан на бунт срещу Обама

Членове на Ку-клукс-клан в Гетисбърг, Пенсилвания, излизат на протест срещу президента на САЩ Барак Обама. Расистката организация, чиято дейност е многократно забранявана, е получила разрешение за провеждането на акцията от местните власти. "Ще протестираме срещу Барак Обама, заел президентския пост в нарушение на конституцията и основен виновник за хаоса в страната, както и срещу нелегалните имигранти", заяви пред журналисти един от организаторите на мероприятието Ричард Престън. Очаква се в акцията, планирана за събота, да вземат участие от неколкостотин до няколко хиляди членове и поддръжници на Ку-клукс-клан.

Дежавю 18 пъти за 37 г.

Американското правителство спря да работи, след като не успя да оформи бюджета за следващата финансова година. Това е първият такъв случай за XXI век, но не и прецедент.

1996 - Клинтън срещу републиканците

От 1976 г. правителството на САЩ е хлопвало кепенци 18 пъти. Последният бе преди 17 г., когато президентът Бил Клинтън и контролираната от републиканците долна камара на Конгреса спират работа за 21 дни. Това става през ноември 1995 г., гласуван е временен бюджет, но след това работата отново е преустановена в средата на декември и продължава до началото на 1996 г. При първото спиране 800 000 служители получават възнаграждение, за да си стоят у дома. При второто - 280 000 стават безработни за 3 седмици. На втория ден от първото спиране - 15 ноември 1995 г., Моника Люински разкрива, че има сексуална връзка с Клинтън.

1981-1990 - кратки спирания

В двата си мандата Роналд Рейгън често спори с конгресмените демократи и правителството е на път да спре работа. Първият път е през ноември 1981 г., 9 месеца след като поема поста. Конгресът одобрява извънредни разходи, за да може правителството да работи, но Рейгън налага вето. Федерални служители започват да напускат офисите си във Вашингтон и други градове. Спирането трае само няколко часа, защото Конгресът одобрява 3-седмично удължение на харчовете, което се харесва повече на Рейгън. Това кратко спиране носи 80 млн. долара загуба. При управлението на Рейгън служители са пращани два пъти за по половин ден у дома си. Джордж Буш използва същата тактика веднъж, по време на споровете за бюджета през 1990 г.

1980 - Картър и министърът на правосъдието

Когато Джими Картър моли министъра на правосъдието си за правен съвет, Бенджъмин Чивилети казва на президента, че държавните служители не могат да работят без заплата или с очакването, че ще си получат парите в бъдеще. Дотогава подобна система работи от десетилетия в САЩ. Чивилети също така заявява, че всеки шеф на агенция, който наруши закона, трябва да бъде съден. Пет дни по-късно изтича финансирането на Федералната търговска комисия след спор в Конгреса около лимитирането на пълномощията й. Тя спира работа и 1600 служители си стягат багажа. Това е първата американска агенция, която затваря заради спор по бюджета. На следващия ден Конгресът поправя нещата и агенцията отваря врати. Цялата бъркотия излиза на правителството около 700 000 долара.