В България от години битува мнението, че всички хубави новини от Брюксел са свързани с Германия, а всички лоши - с Нидерландия. Разбира се, с едно изключение - когато стане дума за културно наследство. Няма как да си изкривим душата, за да не признаем, че парите от Холандската програма зарадваха много днешни творци и стари дворци.

Но стане ли дума за политика, доклад, Шенген, в образата на най-големия ни неприятел си остава нидерланския премиер Марк Рюте. В поредния му лют с спор с Борисов тези дни в Брюсксел обаче не ставаше дума за бежанци или транспортни коридори, а за бюджета на Европа. Мистър Не, както западните медии го наричат, бе главното действащо лице на срещата на върха в Брюксел. Рюте с лекота се превърна в ключова фигура за съдбата на близо 2 трилиона евро като оглави съпротивата в Европейския съюз срещу парите и контрола върху харченето им както при излизане от кризата от пандемията, така и до следващия период - 2028 г.

Макар, че лидерите постигнаха исторически компромис, оттук нататък и Меркел, и Макрон ще следят всяка стъпка на Рюте. Няма как да е иначе - той се заяви за третата сила в Европа след Германия и Франция. Особено след излизането от ЕС на традиционния му съюзник - Великобритания. Рюте стана неофициалния говорител на "пестеливата четворка" на Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция, към които в Брюксел открито се присъедини Финландия.

Той е известен с това, че когато се наложи, може и да удря с юмрук по масата, пише Блумбърг и разкрива двете лица на премиера. Зад граница той е строг и неотстъпчив, но в родината си е майстор в намирането на компромиси, в търсене и убеждаване на партньори за коалиция в един разпокъсан на множество партии пейзаж.

Това му качество е на път да го превърне в най-дълго управлявалия премиер в Европа, който е на власт от 2010 г. и има всички шансове да спечели парламентарните избори догодина. С поведението си на лидерската среща си спечели нови точки в рейтинга, знаейки че прагматичните холандци очакват от него точно това - твърдо отстояване на принципите за харчене на пари, за укрепване на икономиките и за отстояване на демокрацията. Отстрани може да изглежда, че Рюте бе принуден да се съгласи с общия хор на разточителство. Но в крайна сметка той се връща в Нидерландия с най-големия си трофей - свалени митнически мита. За страната с най-голямото пристанище в Европа - Ротердам, която е вторият по големина износител в Европа и шестият в света, подобно решение е повече от успех. Затова и останалите му отстъпки лесно ще бъдат преглътнати.