Сблъсъкът между двете държави започва още през 1476 г.

Припламналите искри между Москва и Анкара изкушават мнозина анализатори да разсъждават върху потенциалната възможност за въоръжен сблъсък между двете страни. Напрежението между Путин и Ердоган след сваления руски самолет действително не е за подценяване. Но в конфликта им едва ли има нещо ново - няма други съвременни държави в света, които да се воювали толкова дълго помежду си, каквито са Русия и Турция. Техният конфликт по време на Първата световна война може да се разглежда като 11-ата руско-турска война. Но ако се прибави първата руско-турска война от 1568 г. и двете руско-кримски, пак от XVI век, общият им брой става 14, а времето, което обхващат, е три века и половина - 351 години (1568-1918). За този период Русия и Турция са се намирали в състояние на война общо 69 години, а средната мирна пауза, отделяща една война от друга, е само 25 години. Което е давало шанс на оцелелите младши офицери от една война да участват в следващата като генерали.

Всичко започва от Крим, чиито татарски ханове от 1476 г. са васали на Османската империя. Затова и първият сблъсък между руснаци и турци датира от 1541 г., когато по време на поредния татарски поход към Москва вземат участие и османлии. Московците връщат визитата при следващия сблъсък през 1556 г. Тогава руският войвода Матвей Ржевски нахлува в ханството и разбива турците при Очаков - крепост в устието на Днепър.

Но това са били все пак опознавателни схватки.

Първата сериозна руско-турска война е тази от 1672-1681 г. Московската държава вече е влязла в европейската политика и се намесва, за да спаси от турски разгром Полша. След сражения с променлив успех мирният договор от 1681 г. закрепва статуквото.
Само след пет години обаче започва т.нар Велика Турска война, продължила цели 14 години. Разбира се, с чести и продължителни паузи. В нея Русия участва създадения "Свещен съюз" - коалиция срещу Истанбул, заедно с Полша, Австрия и Венеция. В нея руските войски действат доста безуспешно, което обаче развързва ръцете на младия цар Петър да изтръгне нужните средства от болярите си и да построи флот, без който не може да бъдат превзети черноморските твърдини.

А именно това е голямата геополитическа задача на Русия - излаз на Черно море

И през 1696 година турският гарнизон в Азов се предава. Русия стъпва на южното море.

Следващата руско-турска война, известна като "Прутския поход", обаче е доста срамна за Москва. Окрилен от победата си над шведите при Полтава през 1709 г., през 1711 г. цар Петър тръгва самонадеяно към устието на Дунава с 38 000 войници и 114 оръдия. Където е обкръжен от 120 000 турско-татарска армия, разполагаща с 440 топа. Царят е принуден да приеме турските условия и да върне Азов.
Следващият сблъсък е през 1735-1739 г., макар че Санкт Петербург действа в съюз с Виена, не е особено блестящ за руснаците. Най-вече заради турските победи над австрийците. Русия си връща Азов, но се задължава да разруши крепостта, да не държи флота в Черно море, а за търговия да се ползват турски кораби. Или казано на хокеен жаргон, "първата третина" е спечелена по-скоро от турците.
Минават обаче три десетилетия, през които Русия укрепва и създава една все по мощна армия. Султан Мустафа III навярно горчиво е съжалявал, че обявява война на Русия през 1768 г. по съвсем незначителен повод. Защото османлиите търпят вече поражение и по море край бреговете на Пелопонес от руския Балтийски флот, влязъл в Средиземно море, а руската армия завзема Крим.

Кримското ханство е принудено да скъса с високата Порта

и да приеме протектората на Санкт Петербург. А руските войски под командата на генерал Суворов навлизат за пръв път в нашите земи, разбивайки турците при силистренското село Кючук Кайнарджа. Където през 1774 г. е сключен мирът.

Но предстои пореден конфликт. Следващата война от 1787-1791 г. започва по инициатива на Истанбул. И е също грешка на султан Абдул Хамид Първи, защото във войната против него влиза и Австрия.

Руските командващи Румянцев, Голицин, Потемкин и Суворов нанасят серия от съкрушителни поражения на османлиите, които докарват султана до смъртоносен инсулт. И само избухналата междувременно Велика френска революция, заставила европейските монарси да зарежат всичко останало, спасява Османската империя от пълен разгром.

През новия XIX век битките вече се водят на Балканите и в Задкавказието.

Така и е през 1806-1812 г., и през 1828-1829 г., когато руските войски стигат до Одрин, където е сключен мирът. Но за разлика от миналите времена, когато различни европейски държави са или съюзници на Русия, или безразлични към проблема, геополитическата конфигурация се променя. Всички Велики сили започват да бранят Турция. За да не стъпи Русия на Босфора и Дарданелите, което е и лелеяната мечта на руските самодръжци, смятащи се за наследници на византийските императори. Но което създава и неизтребимият и до ден днешен мит за "Дядо Иван",

който пролива кръвта на войниците си едва ли не само и само да освободи българите

Затова и по време на поредната, Кримска война 1853-1856, Англия и Франция вече открито застават на страната на Истанбул. А след тази от 1877-1878 г. правят всичко възможно, за да ограничат придобивките на Русия - уви, за наша сметка.

Първата световна война сблъсква за последен път двете държави. Този път на Турция нямало да й се размине, защото Антантата е подготвила доста подробен план за пълната подялба на наследството на Осман. Но след болшевишката революция през 1917 г. историята поема по друг път. Съветска Русия скъсва всички договорености с Лондон и Париж и дори оказва помощ на революцията на Кемал Атататюрк.

Което все пак дава надежда, че днешната криза между Москва и Анкара ще се размине само с връщането на домати, а не с изстрелване на гранати.