Пожаревац-София. Онези, които знаят, че Шекспировата пиеса "Ромео и Жулиета" е поставена за първи път на Балканите през 1842 г. в сръбския град Пожаревац, се броят на пръстите на едната ръка. За сметка на това 50-хилядното градче, намиращо се на магистралата между Белград и Ниш, е известно по цял с свят, но с друг факт. Това е родното място на бившия сръбски и югославски президент Слободан Милошевич, чието име е изписано с кръв в съвременната балканска история. Факт, който днес не изпълва с гордост града и хората в него.

Малцина в Пожаревац се сетиха за Слобо във вторник, когато се навършиха 8 г. от смъртта му. Едва ли някой открито е признал, че е запалил свещ за него в единствената църква. Нямаше нито траурни шествия, нито заупокойни литургии. Социалистическата партия също спести величаенето на бившия си ръководител предвид предстоящите в събота и неделя предсрочни парламентарни избори. А онези, които евентуално са почели паметта му, са се радвали на добър живот по време на неговата власт и просто са оплакали не него, а славното си минало.

В Пожаревац няма улица, която носи името на Слобо

няма и негов паметник

Едва ли ще има. Така почитат героите, а той не се възприема като такъв в родния си град. "За умрелите или добро, или нищо", казва Милан Павлович и явно не може да намери добра дума за човека, допринесъл най-много за разпадането на някогашна Югославия. "Дори не зная, че Милошевич има къща тук", отговаря ми млад мъж. Така трудно в Пожаревац любознателният турист може да намери къщата на Милошевич, за да види в двора й гроба на човека, погребал със своето безумие над 200 000 души. Всъщност имотът на семейство Милошевич, който се простира на 5500 кв. м и включва пет едноетажни постройки, се използва от Държавния сръбски музей. До гроба му обаче може само пиле да прехвръкне или пък да се добере някой изключително нахален човек, който успее да убеди пазача, че е бил път, за да отдаде почит.

Слобо е погребан в двора на родната си къща. До него се пази място за съпругата му Миряна, която е все още сред живите.

На надгробния камък пише: "Убит в хагския лагер"

В последно време обаче в Сърбия все по-често се задава въпросът дали наистина Слобо е погребан там. "Милошевич Милошевич ли е?", питат немалко хора. "Има сърби, които изобщо не вярват, че той е умрял. Усилено се говори, че е в Русия и всичко това е станало след договорка на Великите сили", споделя дългогодишният кореспондент от Белград Ели Юрукова. "Никой не е виждал тялото му, а имената на лекарите, извършили аутопсията, са обвити в мистерия", добавя тя.
"Милошевич е лош спомен за Сърбия", казва Владан Станкович за своя известен съгражданин. Той се самозабрави и не само че се правеше на герой, но развали всичко. На него дължим международните санкции, бомбардировките, сълзите и мъката. "Можеше да минем и без това", убеден е Владан, добавяйки, че в Пожаревац не трябва да има паметник на Слобо. По думите му, ако някой от семейство Милошевич има заслуги към града и трябва да има място в градската история, това е синът на Слобо и Миряна - Марко.

За Марко жителите на Пожаревац си спомнят най-вече по празници, защото известният бохем е поръчвал пищна и луксозна украса.

На Божич (Коледа) при Марко градът светеше

А сега няма нищо", казва Таня. Когато баща му бе на власт, Марко държеше няколко заведения, за чиито фиести още се говори. Негови са били дискотеките "Ролекс" и "Мадона", като във втората и до днес пожаревляни посрещат утрото. Негов е бил и паркът "Бамбиланд", който вече е съвсем запуснат. Пожаревац споменава с добро и г-жа Милошевич. "Благодарение на нея с държавни пари направиха околовръстното", говорят местните.

В Пожаревац днес от членовете на семейство Милошевич не са останали много хора. Марко и майка му Мира, както и братът на Слобо Борислав, отдавна са в Русия. За дъщеря му Мария се твърди, че живее в Черна гора, а в града е останала съпругата на Марко Милица със сина им Марко, която по ирония на съдбата живеела срещу полицията.
Слободан Милошевич почина на 11 март 2006 г. от инфаркт на миокарда, докато процесът срещу него все още не беше завършил. Смъртта му предизвика широка обществена реакция в Сърбия, която тогавашният министър на външните работи на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович определи като позорна и шокираща.

Да смяташ сериен убиец за национален герой е позор

за Сърбия и я превръща в очите на целия свят в държава, където престъплението е смятано за висша доблест". Това бяха думите Драшкович, който бе твърд противник на Милошевич и обвиняваше експрезидента, че е организирал опитите за убийството му.

В продължение на 13 г. Слобо предизвикваше демократичния свят, който не успя със заплахи и санкции да го откаже от войнствената му политика. Дори на процеса срещу него в Международния трибунал в Хага, започнал на 12 февруари 2002 г., той се опитваше да води пропагандна война срещу Запада. Милошевич бе съден в Хага по 66 обвинения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Здравето му, по-специално високото му кръвно налягане, както и безкрайните му спекулации, предизвикаха множество прекъсвания на съдебния процес. В някои медицински доклади той бе подозиран, че не приема както трябва лекарствата си, за да влоши здравословното си състояние напълно съзнателно.

Младите не знаят кой е

В града на Слобо повечето 25-годишни не знаят нищо за него. Той все още не е намерил мястото си в учебниците по история, а и вероятно трудно ще го намери предвид различните емоции, които предизвиква. Част от сръбското общество е обхванато от югоносталгия. Други пък пазят добри спомени от югоембаргото, когато успяха да направят луди пари от контрабандата. Повечето обаче го мразят заради бомбардировките, но пък самият факт, че неговата Социалистическа партия е коалиционен партньор, означава, че идеите му имат привърженици.