Матео Ренци насочи цялата си енергия срещу твърдата позиция на Германия

Вместо с "подстригване на депозитите" "Монте де Паски ди Сиена" бе съживена от мощни инвеститори

Когато преди 500 години секретарят на Втората канцелария на Република Флоренция пише своя труд "Владетелят", той едва ли е предполагал, че това ще го превърне в основател на модерната политическа наука и етика. За разлика от неговите комедии, карнавални песни и поезия, "Владетелят" се превръща в класически световен шедьовър. В областта на политическата теория това издига името на Николо Макиавели до имената на Аристотел и Платон, а бащите основатели на САЩ го приемат като символ на републиканизма и генератор на основните принципи за съществуването и обновяването на една република.

500 г. след написания във Флоренция труд "Владетел" именно от Флоренция се издига друг държавник, който започва да пише новата история на Италия. Кмет на този великолепен ренесансов град от 2004 до 2009 г., Матео Ренци поема управлението на своята страна през 2014 г., а статистиците бързат да обявят, че това е най-младият премиер в историята на Италия - 39 години и един месец - с два месеца по-млад от предишния рекордьор. Познайте кой е той? Бенито Мусолини. Така между Макиавели - по рождение и Мусолини - по неволя, левият реформатор Матео Ренци започва своята звездна политическа кариера в националната и световна орбита.

Само преди месец Висшият касационен съд на Италия даде зелена светлина за национален референдум за промени в конституцията. Съдът постанови, че са събрани повече от необходимите 500 000 валидни подписа в подкрепа на допитването. Очаква се датата на гласуването да бъде определена в периода октомври-декември. По силата на сега действащата италианска Конституция от 1948 г., тези конституционни промени трябва да бъдат одобрени на референдум.
Истината е, че Матео Ренци заложи политическото си бъдеще на това допитване. Той публично заяви, че ще подаде оставка, ако не получи очаквания от него резултат. Ако промените в конституцията бъдат одобрени на референдума,

Сенатът повече няма да участва в одобряването на бюджета

или приемането на по-голямата част от другите закони и няма да може да сваля правителството, като не му гласува доверие. Това ще е в правомощията само на Камарата на депутатите. Запазва се правото на сенаторите да участват в избирането на държавен глава и на конституционни съдии. В същото време обаче броят на сенаторите ще бъде намален от 315 на 100, които няма да се избират пряко, а от властите на 20-те италиански области. Това ще превърне Сената от висш законодателен орган в представител на регионалните власти при управлението на страната. Именно за сметка на областите се увеличават правомощията на централното правителство в областта на енергийната политика, националните транспортни мрежи, опазването на околната среда и др.

Решителността на Матео Ренци е впечатляваща и в една друга област - политиката на правителството спрямо стабилността на банковия сектор в страната. А тази решителност имаше достатъчно поводи да се прояви в изминалото горещо италианско лято. Банка "Монте де Паски ди Сиена" - най-старата кредитна институция в света, създадена преди откритията на Колумб и преживяла една чумна епидемия и две световни войни - се превърна в нарицателно за опасност от фалит не само на самата себе си, но и на немалка част от италианския банков сектор. Третата най-голяма банка в Италия със своето системно значение заплашваше да създаде ефекта на доминото и така да взриви цялата банкова система на Ботуша. "Ако "Монте де Паски ди Сиена" (MПС) фалира, Ренци също ще фалира само за минути след нея", това се мълвеше в римските политически кулоари. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изрази загриженост за ситуацията в Италия. В този момент "Разрушителят" (Il Rottamatore - прякор, измислен му от враждебните политически играчи) изглеждаше наистина притиснат до стената. Той трябваше да се изправи срещу твърдия стил на германския финансов министър Шойбле и председателя на Еврогрупата Дейселблум, които изразяваха разбирането, че публични средства в спасяването на банките могат да бъдат ангажирани едва след като частните акционери понесат своята отговорност (операция, известна като bail-in) в размер на до 10% от капитала на заплашените кредитни институции. Този подход пряко се споделя и от канцлера Меркел.

Всъщност, около 46% от дълга, който трябваше да бъде отписан за сметка на акционерите, се държеше потомствено от италиански фамилии и цяло множество дребни вложители зад тях. Една от тях - Роберта Джани, майка на две деца от малкото градче Витолини, недалеч от Флоренция, сподели в интервю как вече е загубила 60 хиляди евро при спасяването на далеч по-малката Банка Етруриа по подобна схема. "Когато в деня след отварянето на банката отидох в клона и помолих за справка,

от полученото извлечение научих, че всичките ни активи са заличени

и че вече не притежаваме нищо", казва Джани и добавя, че нито тя, нито някой от нейното семейство са били информирани за заличаването на техните спестявания. Витолини наброява 800 жители и има само един банков клон. Тя познавала директора на клона от дълги години. "Ние вярвахме на тези хора, те са родени и израснали в нашето градче, казаха ни да не се безпокоим, уверяваха ни, че няма никакъв риск", казва Джани.

Прилагането на bail-in спрямо далеч по-мощната и системна банка "Монте де Паски ди Сиена" - "подстригване на депозитите", "понасяне на болка от акционерите" или както и да се нарича на разговорен език подобна операция - щеше да означава мултиплициране до безкрай на болката на хиляди дребни вложители като Роберта Джани. Финансово токсичните книжа изглеждаха нищо работа пред унищожителния потенциал на подобна политическа токсичност. Ето защо флорентинският "Разрушител" насочи цялата си енергия срещу твърдата позиция на Германия, където основният извод от гръцката криза бе - страните членки трябва да бъдат принудени да спазват правилата. А правилата на европейския банков регулатор (в случая BRRD) са - собствениците и акционерите да понесат финансова отговорност и тогава ще бъде дадено разрешение за държавна помощ и последващи мерки. Но факторът "Джани" се оказа решаващ и в крайна сметка - по-важен от натиска на Меркел. Така на 29 юли, в петък, бе подписано споразумение за спасяването на МПС чрез привличането на мощни финансови институции като Джей Пи Морган, Голдман Сакс, Сити Груп, Дойче Банк, Мерил Линч, Креди Сюис, Медиобанка и др. Споразумението (използван бе принципът boil down) уточняваше две ключови стъпки, които включваха

замяна на дълг на стойност 27.7 милиарда

Твърдата позиция на Ренци и италианската държава в негово лице преобърнаха негативните очаквания и предизвикаха многобройни запитвания на потенциални инвеститори. Още в първия работен ден след подписването на споразумението, на 1 август, понеделник, пазарите потвърдиха тези позитивни очаквания /и в крайна сметка онези играчи, спекулативно заложили на фалит на МПС и срив в италианския банков сектор, трябваше да се примирят с новата ситуация/. "Моето мнение е, че италианските банки са добри", публично заяви италианският премиер още на следващия ден. Извоювал своята победа, в интервю за CNBC в Рим той леко смекчи тона: "Наистина, има някои проблеми. Пръв сред тях е "Монте де Паски ди Сиена", знаем това. Но тази банка си остава добър символ и водещ банков бранд, тя е най-старата кредитна институция в света. И сега, след като споразумението вече работи, с ясна стратегия за бъдещето аз вярвам, че тя ще бъде много добра банка и в бъдеще". Така Ренци успешно финализира своята битка за спасяването на банковия сектор и капитализира тази победа, прибавяйки я към репутацията си на безмилостен политик, за когото резултатът е всичко.

С огромно неудоволствие, с тази победа трябваше да се примирят и вътрешнополитическите опоненти на Ренци, сред които и новото "дете-чудо" на италианската политика - роденият през 1986 г. Луиджи Ди Майо, една от звездите на движението "5 звезди" на Грило. Ще трябва да почакат и борсовите играчи, залагащи на банков провал в Италия. Защото е очевидно, че флорентинският "Разрушител" внимателно е чел трудовете на своя известен съгражданин Николо Макиавели и няма никакво намерение да прави подаръци, особено на враговете си.