Пролетните дискусии на 21-22 април в Арт салон на Радио Варна, организирани от Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“ за седма година, събират отново интересни автори и теми, които разширяват познанията ни за богатото културно-историческо наследство на България и неговия европейски принос. Конференцията е под наслов „ЗНАЦИ НА ПАМЕТТА“ и насочва вниманието към важни събития от българската история и опазване на паметта за свързаните с тях личности, места, предания, символи и т.н. Както е характерно за нашите форуми, програмата включва автори, които представят алтернативни и нестандартни становища по темите, които проучват – в търсене на историческата истина.

В доклада си Светлозар Попов аргументира своята хипотеза в спора около остров Певки, който се е намирал в Дунавската делта – основният претендент за мястото, където са се развили военните действия между кан Аспарух и император Константин ІV Погонат през 7-ми век. Археологът Теодор Роков ни запознава със зараждането на идеята за подводни археологически проучвания в Черно море. Родовата памет като част от националната памет представя Валентин Давидов в своето родово проучване. Популярният изследовател на варненското архитектурно наследство Християн Облаков проследява историята на многогодишния строеж на сградата на Драматичния театър, като е успял да намери снимки от самото му начало. Интересни сведения споделя Екатерина Пейчева, свързани със съдбата на опълченците, живели във Варна след Освобождението. Славян Стоянов представя връзката между древното митично знание и съвременните представи за историчност. Нашият редовен участник Петко Атанасов от София – изследовател на епохата и личността на император Константин Велики, този път е насочил вниманието си към отражението му във фолклора. Историкът от Силистра Петко Добрев спечели интереса на нашата аудитория с критичния си поглед към българската историография и опровергаването на някои съществени фалшификации на факти и събития. Той представя своята хипотеза по темата за Кан Тервел – Св. Тривелий, който в епична битка преди 1300 години спасява Европа от арабското нашествие. Д-р Веселина Антонова, главен специалист в Русенския държавен архив, е един от най-добрите познавачи на национално-освободителните борби през Възраждането. В новата си книга „Пожелай свободата“ тя публикува нови проучвания за живота и смъртта на революционера Ангел Кънчев.

В края на съботната програма с голям интерес очакваме двама изследователи от София, чиито доклади посвещаваме на 145-годишнината от обесването на Апостола. Проф. д-р инж. Добрин Денев е бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия и автор на книги, посветени на българската история. В изследването „Свобода и всекиму своето” той описва по дати дейността, срещите, пътуванията на Васил Левски през последната година от живота му и преди всичко особената роля, място и значение на Апостола за революционната организация. Историкът и писател Николай Иванов се включва в многолетната дискусия за гроба на Васил Левски с новите си книги, в които публикува неизвестни документи и доказателства за мястото на гроба. Авторът отправя горещ призив към институциите и българската общественост да се направи необходимото, за да се изпълни заветът на Левски „Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай“.

По време на дискусията в неделя ще бъдат показани кратки документални филми по обсъжданите теми и ще има възможност да бъдат зададени въпроси към участниците в програмата на конференцията, да се направят предложения по споделените проблеми. В залата ще има щанд с книги по темата.

21 април, 10.00 -18.00 часа
22 април, 10.00 -13.00 часа
към събитието

*** В изданието „Свобода и всекиму своето” (2014) проф. Добрин Денев описва по дати дейността, срещите, пътуванията и преди всичко особената роля, място и значение на Апостола за революционната организация. Подробно са охарактеризирани и хората, с които е работил. Обширно място е отделено на драматичните събития след лятото на 1872 г. С особено внимание и в подробности са проследени взаимоотношенията на Левски с Българския Революционен Централен Комитет в Букурещ, както и във Вътрешната революционна организация. Отделено е специално място на конкретните дейности по подготовката на въоръженото въстание, убийствата, предателствата, комитетските пари и особено на интригата около залавянето на Левски в Къкрина. В книгата са направени препратки към минали събития, като накратко са описани и събитията след обесването на Апостола. Написаното е увлекателно и съдържа логични съждения и много нови, неочаквани и непознати за широката читателска публика факти.