Трансатлантическото партньорство се пропуква, Европа се разделя

Единственото, което ще се случи с най-големите кризи от последните 12 месеца, е, че те ще се изострят. Това е изводът на водещи световни изследователи на политическия риск. След година, която стана свидетел на две поредици от нападения в Париж, земетресението в Непал, най-голямата бежанска криза от 70 г. насам и засилващ се конфликт между Русия и Украйна, политическият пейзаж през 2016 г. ще се характеризира с още повече нестабилност поради липсата на глобална стратегия. Изследователят на политическия риск Иън Бремър и неговият екип от "Юрейша Груп" откроиха като най-голям риск за политическата стабилност през новата година вакуума във властта, под формата на все по-пропукващото се трансатлантическо партньорство между Европа и САЩ. Ето и Топ 10 на политическите рискове за 2016 г. и причините за тях според Бремър и "Юрейша Груп".

10. Турция

След решителната победа на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) президентът Реджеп Ердоган ще иска да замени сегашната парламентарна система с президентска. Той едва ли ще постигне целта си тази година. Агресивната му предизборна кампания обаче ще нанесе още щети на вече доста пострадалия турски бизнес и на инвестиционния климат. В сферата на сигурността е малко вероятно да бъде прекратено насилието от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК). Непреклонният натиск на САЩ върху Анкара да се справи с ИД ще доведе само до скромни резултати. Турция обаче ще бъде по-уязвима за джихадистки атаки.

9. Недостатъчно избори

Развиващите се пазарни икономики преживяха исторически цикъл от национални избори през 2014-2015 г. Тази година обаче за гласоподавателите в тези страни има твърде малко възможности да бъде чут гласът им пред урните. На фона на забавения растеж и спадналия жизнен стандарт, които ще предизвикат народно недоволство, управлението и стабилността ще пострадат. В исторически план икономиките са били по-малко уязвими в години без избори. Този път обаче нещата са различни. С нарасналите очаквания на населението, масовият скок на доходите, на който хората в развиващите се страни се радваха цяло десетилетие, създаде условия за тежко събуждане след сладък сън.

8. Бразилия

Президентът Дилма Русеф се бори за политическото си оцеляване, а политическата и икономическата криза в страната тази година ще се влошат. Обратно на очакванията на специалистите и много други играчи, битката за импийчмънт на Русеф едва ли ще сложи край на политическата патова ситуация. Дори да оцелее президентът, нейното правителство няма да получи политическата подкрепа за икономически реформи, необходими за справяне с растящия бюджетен дефицит. Ако Русеф бъде свалена, администрация начело със сегашния вицепрезидент Мишел Темер няма да се справи много по-добре.

7. Непредсказуеми лидери

Невероятно голямо съзвездие от лидери, известни със своето безотговорно поведение, ще направят международната политика изключително непостоянна. В групата на буйните попадат Владимир Путин, Реджеп Ердоган, саудитският заместник-престолонаследник Мохамед бин Салман, както и Петро Порошенко. Тези непредсказуеми лидери влизат в списъка на "Юрейша Груп" поради своите действия. Един силен и буен лидер създава неприятности. А четиримата пораждат неприятности с големи международни последици.

6. Възходът на технолозите

Редица твърде влиятелни играчи извън държавната сфера, но от света на технологиите, навлизат в политиката с безпрецедентна самоувереност. Те са много на брой и най-различни - от служители на корпорации в Силициевата долина до хакери и пенсионирани технофилантропи. Политическото изгряване на тези играчи ще доведе до непостоянство както в политиката, така и на пазара.

5. Саудитска Арабия

Саудитското кралство е изправено пред нарастващ риск от дестабилизиращи противоречия в кралската фамилия. Тази страна все повече се изолира и този факт може да я принуди да действа по-агресивно в целия Близък изток. Заплахата от вътрешни кавги в кралския двор нараства и сценарият за открит конфликт, немислим преди възкачването на трона преди година на крал Салман, е вече напълно реален. Основният източник на външната саудитска загриженост е Иран, който скоро ще престане да бъде обект на санкции.

4. ИД и "приятели"

"Ислямска държава" е най-мощната в света терористична организация. Тя привлече последователи и имитатори от Нигерия до Филипините, а международният отговор на нейното разрастване е неадекватен, погрешно направляван и с двойнствени цели. През 2016 г. този проблем ще остане неразрешим, а ИД и други терористични организации ще се възползват. Най-уязвимите държави ще продължат да бъдат тези, където ИД има ясно очертани цели за удряне. Това са Франция, Русия, Турция, Саудитска Арабия и САЩ. Уязвими остават и страните с най-голям брой неинтегрирани мюсюлмани сунити - Ирак, Ливан, Йордания, Египет и редица държави в Европа.

3. Отпечатъкът на Китай

Никога досега една страна със скромно равнище на икономическо и политическо развитие като Китай не е оставяла толкова дълбок глобален отпечатък. Днес това е единствената голяма страна в света с глобална икономическа стратегия. Признанието през 2016 г., че Китай е както най-важният, така и най-несигурен двигател на световните събития, ще изнерви още повече други международни играчи, които не са готови за това, не разбират китайските приоритети или са съгласни с тях и няма да знаят как да отговорят на всичко това.

2. Затворена Европа

През 2016 г. Старият континент ще бъде разделен от тези, които искат "отворена" Европа, и онези, които са за "затворена" Европа. Комбинацията между неравенството, бежанците, тероризма и политическия натиск са безпрецедентно предизвикателство срещу принципите, върху които бе изградена нова Европа. На особен натиск ще бъдат подложени отворените граници. Рискът от Brexit - излизане на Великобритания от ЕС, се подценява. Икономиките на континента ще работят и през тази година, но социалната фабрика не.

1. Пропукващият се съюз

Трансатлантическото партньорство бе най-важният световен съюз в продължение на близо 70 г. Той обаче вече не играе решителна роля в адресирането на който и да било от приоритетите на Европа. Руската намеса в Украйна и конфликтът в Сирия ще покажат разногласията между Европа и САЩ. И докато пътищата им се разделят, вече няма да има световен пожарникар, а конфликтите - най-вече тези в Близкия изток, ще бъдат оставени да се разрастват.