Астана. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев представи програмен документ, подчинен на идеята до 2050 г. Казахстан да се нареди сред 30-те най-развити държави в света.

Основа на идеите му са ясни принципи като прагматизъм и еволюционна същност на всички решения; взаимноизгодна отвореност, което означава създаване на благоприятни условия за работа на инвеститорите; укрепване благосъстоянието на казахстанците и принципа на всенародната подкрепа.

Ясните принципи предопределят и двата основни периода, в които ще съсродоточат усилията на казахстанците за осъществяването на главната им цел, се казва още в документа.

Първият обхваща периода до 2030 г., в който усилията ще бъдат насочени към модернизационен пробив, използвайки "прозорчето" (термин, използван от президента Назарбаев) към разкриващите се през ХХI в. възможности. Идеята е на този етап да се осигури динамичен ръст за традиционните икономически отрасли и създаването на силен преработвателен индустриален сектор.

На втория етап от 2030 до 2050 г. целта е да се работи за осигуряването на устойчиво развитие на страната въз чрез икономиката на знанието. Тогава се предполага вече да бъде сформирана мощна преработвателна промишленост.

В концепцията за включването на Казахстан сред 30-те най-развити страни са набелязани и дългосрочните приоритети на дейност.

Първият приоритет е обвързан с коригиране и засилване на тенденцията за иновационна индустриализация, ориенирана към ускорено индустриално-иновационно развитие (2016–2019).

Акцент в документа е поставен и върху задачата аграрно-промишленият комплекс да поеме по пътя на иновационното развитие. Това е традиционен отрасъл за Казахстан, а глобалното търсене на храни ще нараства, което определя и присъствието на този отрасъл в стратегическата програма на Нурсултан Назарбаев.

Място в приоритетите за реализацията на „Стратегията-2050" има процесът за преминаваме към "зелена" икономика до 2030 г. в 15% от посевните площи да бъдат въведени водоспестяващи технологии, което е непосредствено обвързано със създаването на икономика на знанието. Това по категоричен начин се свързва с повишаването на потенциала на казахстанската наука.

Грандиозното строителство, което ще приключи през 2015 г. ще осигури на Казахстан стратегически излаз към Европа през Каспий и Кавказ, а на изток – към пристанището Лянюнган на Тихия океан, за което вече има сключено споразумение с Китай.

Съществено място в Обръщението е отделено на създаването на нови възможности за разгръщане на потенциала на казахстанците. Точно и ясно е определението за развита страна през ХХI в. Това означава активни, образовани и здрави граждани.

В интерпретацията на президента на Казахстан това е свързано със създаването на уникална качествена образователна система. Конкретните параметри на тази идея до 2020 г. казахстанските деца на възраст то 3 до 6 г. да бъдат 100 процента обхванати от предучилищното образование. В средното образование трябва общообразователните училище да се стремят към равнището на преподаване в интелектуалните училища "Назарбаев". Абитуриентите трябва да владеят казахски, руски и английски. От съществено значение е, че в резултат на обучението се очаква учениците да са придобили навици за критично мислене, самостоятелно изследване и задълбочен анализ на информацията.

Друго предизвикателство в образователната система е задачата за планомерно и постепенно преминаване на водещите университети към академическа и управленческа автономия.

Не на последно място е и основният проблем за преодоляване – да се продължи оформянето и реализирането на новата антикорупционна стратегия. Административната реформа не бива да се превръща в муден процес на ненужна бумащина и канцеларщина. Прекрасно ще бъде, ако се реализира и следващата цел - въвеждане на принципите на меритокрацията в кадровата политика на държавните предприятия, националните компании и бюджетните организации.