Българският външен министър Даниел Митов осъжда нападките срещу Германия и канцлерката Меркел във връзка с бежанската криза. В края на посещението му в Берлин с него разговаря Александър Андреев от Дойче веле.

- Г-н Митов, за какво си говорят външните министри на две страни, чиито отношения, така да се каже, са "опаковани" в общата политика на един съюз?

- Да, двустранните отношения са стегнати в много солидна рамка, но те се нуждаят от разширяване, особено когато говорим за бъдещи германски инвестиции в България и за икономическо взаимодействие. По-голямата част от разговора, разбира се, беше отделена на предизвикателствата, пред които е изправена именно тази общност, към която принадлежат България и Германия - ЕС и НАТО. Изключително много време отделихме специално на миграционната криза. Уверих моя партньор, че България никога няма да влезе в реториката на обвинения в посока на която и да е държава за феномени като мигрантската криза. Решенията трябва да бъдат общи, насочени към опазването на външните граници на ЕС, да не се позволява създаването на алтернативни маршрути, да се прави ясно разграничение между бежанци и икономически мигранти, като за вторите трябва да се изработят ефективни механизми за репатриране.

- Като казвате "реторика", вероятно имате предвид критиките срещу Германия и канцлерката Меркел.

- Имам предвид точно това. Подобен тип реторика е непродуктивна и води само до разногласия и разделение в рамките на ЕС, от което ние нямаме никаква полза.

- В западните медии вече се появиха критични статии за така наречените "граждански отряди", които преследват бежанци в България. Попитаха ли ви за тях и вашите германски събеседници?

- Току-що приключи срещата ми с Комисията по европейските въпроси в Бундестага. Един от въпросите, зададен ми от депутатите, бе именно този. Аз ги уверих в следното: първо, българските власти по никакъв начин няма да толерират самоуправство и подобен тип групи. Ние имаме институции, имаме власти, които се занимават именно с това. Гражданската бдителност може да резултира най-много в предупреждение до органите, които се занимават с граничен контрол. Самоуправството по никакъв начин не може да бъде толерирано. Хората, които си позволяват такива неща, трябва да понесат последствията, предвидени от закона.

- Какво си казахте с вашите събеседници по комплексните проблеми на сигурността в Източна и Югоизточна Европа, за украинската криза, за новите планове на НАТО, за санкциите срещу Русия и българо-руските отношения?

- Във връзка с Украйна нашето общо мнение е, че трябва да реагираме единно, като съюз. Ние, от една страна, сме длъжни да гарантираме сигурността по източния фланг на НАТО. Такъв тип мерки вече са планирани от НАТО и се осъществяват. От друга страна, като държави от ЕС нашето общо мнение е, че Минските споразумения трябва да бъдат изпълнени в максимална степен, за да се обсъжда по-нататъшно развитие на отношенията. Разбира се, трябва да се обсъжда и санкционният режим, като в същото време ние трябва да пазим отворени каналите за комуникация по въпроси като решаването на конфликта в Сирия. Либия също е в момента във фокуса на нашето внимание.

- Каналите с Русия ли имате предвид?

- Точно така. Такива канали за комуникация трябва да се пазят отворени, като се говори много честно и откровено за това с какво сме съгласни и с какво - не. Както казах, много е важно да се работи за решаване на конфликта в Сирия, по положението в Либия, защото знаете, че това има пряка връзка с мигрантския поток. Ние сега говорим за Източнобалканския мигрантски маршрут, но миграцията през Средиземно море също е реална опасност, за която трябва да се мисли.