По повод Световния ден на здравето и здравните работници лекари от различни звена на здравеопазването споделиха своите очаквания, проблеми и предложения за решаването им. 

Д-р Кольо Спасов от Спешна помощ в град Елхово каза, че са задоволени с медикаменти и с горива, но би могло и още нещо да се направи, тъй като очакванията на хората са големи:

Нямаме неотложни кабинети, всичко обслужваме – както на адреси, така и в амбулаторията на Спешната помощ. 

Той обясни, че петима души в екипа, включително и самият той, са пенсионери. Въпреки че се отзовават на повиквания, които са за Спешна помощ, д-р Спасов е категоричен, че не иска да се върне телефон 150, тъй като, когато той е съществувал, са се правели много злоупотреби.

Казва, че продължава все още да работи, защото има известни морални задължения към хората, но споделя, че няма да е задълго. Надява се в Спешната помощ да се установят правила: Трябва да се знае кое е спешно и кое не е. За толкова години никой не го направи и ние се отзоваваме на всякакви случаи и губим ресурс. И понякога вместо при болни, които имат наистина нужда, ние се отзоваваме на незначителен случай.

Няма звено от нашата система, за което да кажем: Да, тук нещата са добре, а тук зле. Мисля, че навсякъде са зле, защото в годините се натрупаха много проблеми, които не се решиха с една единна стратегия, приемственост и национален консенсус за здравеопазването като приоритет, смята директорът на болницата в Силистра д-р Даниела Костадинова:

Здравеопазването е консервативна система, която трудно се променя. Но при смяната на политическите власти, всичко се започва от нулата и никога няма консенсус за единна стратегия. /…/ Мисля, че нашата система не може да бъде реформирана, тя трябва да бъде наново изградена, от основи. 

Не може при финансов и кадрови недостиг нищо да не се променя в доболничната помощ, смята д-р Костадинова. Според нея трябва да се заплаща за реално извършена дейност:

Колкото проблеми и недофинансиране, толкова повече пациенти. Те постъпват с все повече заболявания, все в по-късен стадий. Всичко това създава порочен кръг, от който ние сме изключително затруднени в работата си. Откакто търговията навлезе в здравеопазването и търговският закон започна да бъде един, нашите водещи нормативни документи, там приключи медицината. 

Д-р Красимир Кулински, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пазарджик, заяви, че според него най-големият проблем на личните лекари в момента са стандартите:

Те ни се спускат от НЗОК, а районните каси ни ги раздават на тримесечие. Те са спънка за нас да лекуваме адекватно пациентите си. В края на последния месец от тримесечието ние сме извън възможност да правим консултации. Да не говорим за общите случаи, при които ни е нужна консултацията със специалист за уточняване на диагнозата. Свършват ни много рано и парите за медицински изследвания.

Ако имаме повече регулативни стандарти, повече пари за консултации и изследвания, ние, общопрактикуващите лекари можем да направим така, че голяма част от пациентите, които посещават нашите кабинети, да ги лекуваме адекватно. И евентуално консултация от специализираната помощ може да реши проблема на пациента, без той да влиза в болница, категоричен е д-р Кулински.