София. Помните ли филма "За кожата на едно ченге" с Ален Делон? Всички искаха да му видят сметката, защото бе тръгнал да спасява едно сляпо момиче. Делон оцеля в напрегнатия сюжет, но в реалността нещата обикновено са по-различни и по-тъжни. Има ли цена животът на един полицай?

Трагичният инцидент в Лясковец, при който загина полицейски служител, а други трима бяха ранени, е един от многото в близкото минало. Общото е, че в никой от случаите няма как да разберем каква е причината: неподготвеност, началническа недалновидност или просто ужасно стечение на обстоятелствата. Така или иначе след такива инциденти у служителите на МВР остава горчивото усещане за липса на справедливост и наказание за виновните за смъртта на колегите им.

"Лежах вместо виновните", казва в предаването "На светло" по Нова телевизия бившият полицай Митьо Петров, единственият осъден за кървавата баня преди 20 години в столичния квартал "Белите брези". Той е търкал наровете в затвора за предумишлено убийство. А ето и каква е историята.

Във фаталната вечер на 14 януари 1994 г. при престрелка между ченгета на площадката пред апартамент в жилищен блок бяха убити топбаретите Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца. Основната версия за участниците в братоубийственото меле е, че причината за смъртта им е липсата на стиковка между службите. По думите на адвокат Лъчезар Таков, шефът на сектор "Убийства" към ДНСП Ботьо Ботев и колегата му Григор Вълков са били привикани във фаталния блок от Иван Иванов - дясна ръка на Иво Карамански, за да обясняват защо подземният бос е вкаран в затвора. Според Таков срещата на полицейските шефове с Иванов, които са били пазени от три барети в цивилни дрехи, е "операция за запазване на живота и физическия интегритет на Иво Карамански". Баретите били пратени там да охраняват висшите офицери от МВР, които преговаряли с босове на набиращите сили криминални групировки. Трите барети, следящи срещата - Марин Чанев, Георги Георгиев-Индианеца и Христо Билев, облечени като цивилни, започват престрелка с колегите си полицаи от СОБТ - Митьо Петров, Христо Христов и Димитър Смилянов. Ченгетата били повикани от живеещи в блока, които видели автоматите на баретите. Напред са Митьо Петров и Димитър Смилянов, следвани плътно от Христо Христов. Тримата се качват пеша по стълбите. Преди да стигнат до баретите, лампите изгасват. Междувременно Христо Билев чува стъпките и решава да презареди. В този момент Митьо Петров и Димитър Смилянов започват да стрелят. Със сетни сили Чанев вади служебната си карта и я показва, след което издъхва.

Митьо Петров се спасил като по чудо, защото на гърдите му светело фенерче

и така успял да се обозначи. По-късно, по думите на адвокат Лъчезар Таков, се оказва, че за такава акция трябва да има писмена заповед на министъра на вътрешните работи, каквато липсвала. Петров изтъква, че според следствието всички участници в престрелката - и полицаи и барети, са били в неизбежна самоотбрана. 20 години след смъртта на командосите въпросите около трагедията са повече от отговорите. Защо баретите отиват цивилни в бл. 29, без план за операцията и без бронежилетки? Не е посочена причина и до днес.

Дни по-късно тогавашният вътрешен министър Виктор Михайлов нарича акцията "ювелирна". А на погребението на убитите си колеги баретите не допускат секретарите на МВР и командира си, което е прецедент. Разследване на Военната прокуратура не намира виновни сред тогавашното ръководство на МВР.

Две години след инцидента в "Белите брези" друга трагедия слага черните забрадки на жени на полицаи. За случилото се на 3 май 1996 г. сега напомня само възпоменателната плоча пред блок 329 в столичния квартал. Заради него покойният вече Любомир Начев, министърът на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов, подаде оставка. Тогава четирима полицаи отиват на адрес по сигнал за изнудване, жертва на което е лекарка. Резултатът е ужасяващ: трима от тях са разстреляни с автомат "Калашников" - отиват си преждевременно младшият лейтенант Ангел Ангелов, капитан Йордан Бинев и старши лейтенант Красимир Трошанов. Единственият оцелял при престрелката служител на МВР е Пламен Варадинов, който по-късно бе основен свидетел по делото. След дълъг процес за убийството на тримата полицаи доживотна присъда без право на замяна получи Иво Кашавелов. Другият заподозрян Милен Захов бе освободен. Преди няколко години Кашавелов осъди България в Страсбург да му изплати 7000 евро обезщетение обезщетение за унизително отношение и за това, че в продължение на 13 години е извеждан от килията си само с белезници.

Точно преди 21 години, навръх Никулден, София бе втрещена и от стрелба по трима спецполицаи от Столичната служба за борба с организираната престъпност в бл. 150 на жк "Надежда". Хората от МВР имат придобита оперативна информация, че наемателите на апартамент 88 Амир и Мердат са пласьори на хероин. Тримата от МВР Андрей Григоров, Дафин Тодоров и Михаил Левянски са опитни служители и отиват да проверят случая. Двамата им отварят на позвъняването. Полицаите започват да претърсват апартамента за наркотици. Амир вади пистолет и застрелва Григоров, който е в хола.

Пистолетът му е бил под възглавница на дивана

където е седял, когато хората от МВР започват претърсването. Двамата му колеги вадят оръжието си. Амир ранява първо Левянски. Започва да стреля и Мердат. Дафин успява да се премести в кухнята и стреля. Мердат е ранен в ръката и бузата, но продължава да гърми. Една нелепа случайност обезоръжава Дафин. Куршум нацелва цевта на пистолета му и той засича. Иранецът го прострелва почти от упор в тялото. Дафин издъхва след 18 дни във ВМИ въпреки усилията на лекарите. Убийците се оказаха ирански наркотрафиканти и улични пласьори на хероин и марихуана. При опит за задържането им на 20 декември същата година двамата убийци на полицаи са застреляни в градинката зад кафе "Валенсиана" в кв. "Лозенец". Ако бяха останали живи, може би щяха да изяснят някои неизвестни, които години по-късно витаят около случая.