В Испания в неделя се произведоха най-непредсказуемите парламентарни избори след края на диктатурата на Франсиско Франко преди четири десетилетия. Проучванията сочат, че никоя партия няма да спечели абсолютно мнозинство. Управляващата в момента Народна партия обяви, че е склонна да сключи коалиция. Но основният й съперник – социалистическата партия отхвърля подобна опция. Отказват и другите две нови партии, които ще влязат за пръв път в парламента, с което се слага край на традиционния досега двупартиен модел в Испания.

От днес Испания влиза в нова политическа ера, коментира най-големият испански вестник Ел Паис. Нищо няма да е същото, защото според проучванията изборите ще оформят един фрагментиран парламент, доминиран досега само от две сили – консервативната Народна партия и лявата Испанска социалистическа работническа партия, които се редуваха в управлението на страната. Защото законодателната власт вече ще е поделена с две нови партии. Това са антилибералната крайнолява и популистка партия„Подемос", чиято идеология я прави естествен съюзник на гръцката Сириза, а другата е центристката партия "Сиудаданос", създадена в Каталуня. Испания бе обявена неотдавна за „отличника" на еврозоната, заради структурните промени и мерките за икономии, които приложи в разгара на финансовата криза. Много испанци обаче не виждат голяма полза от тези реформи. Но определят изборите като важни.

„Преминаваме от две партии – досега в Испания имаше двупартиен модел, към четирипартиен. Вече ще участват четири важни партии. Така че ще има промяна, при това много важна", коментира инженерът Силвия Гаго.

Според банкера Артуро Ерера изборите са „много са важни, защото те ще решат дали ще има приемственост на една икономическа политика". „Много е важно хората да разберат, че е необходимо да се гласува да хора, които правят реалности, а не за такива, каквито си измислят. И които обичат да експериментират", според испанеца.

„Тази толкова популистка партия „Подемос" не съществуваше доскоро. Това са едни прекалено агресивни хора. Прекалени екстремисти. Появи се изведнъж. Не ми се вярваше, но ето, че вече ги има като политически фактор", коментира пък пенсионерът Рафаел Парадо пред Си Ен Ен.

Кампанията през последните месеци от мандата на премиера Мариано Рахой беше белязана от един съвсем нов политически дебат, в който акцентът вече не беше алтернативата ляво или дясно. А сблъсъка между старото и новото. Самата поява на нови и харизматични лидери като този на „Подемос" - 37-годишният Пабло Иглесияс, с дънки и конска опашка, а също и на „Сиудаданос" - 26-годишният адвокат Алберт Ривера, винаги спретнат и гладко обръснат, е огромен скок в испанската политика, коментира „Ел Паис". Който вече се материализира на местните избори през май, когато двете големи партии загубиха от новите в ключови общини като Мадрид, Барселона и Валенсия. Има и още един нов млад лидер – Педро Санчес, който иска да изчисти имиджа на „старата" социалистическа партия, засенчен от корупционни скандали и шуробаджанащина. Впрочем същият проблем измъчва и консервативната Народна партия, която се очаква да спечели най-много гласове. Но едва ли ще успее да получи 176 депутати за абсолютно мнозинство в 350 местния парламент, който трябва да се конституира на 14 януари. Затова ще се наложи да търси коалиционен партньор, а единственият възможен засега е партията „Сиудаданос". Която не е ясно какво ще реши в последния момент.