Коледуването е зимен обичай,който се практикува за здраве, плодородие, късмет и щастие. Празника, води началото си от езическите времена, като името му произлиза от римската думата - calendae "първите дни на месеца", когато са се правили наричания за берекет и благоденствие. По-късно, ритуалните нишки на езичество и християнство се преплитат, като днес коледуването се е превърнало в неотменима връзка с рождествените празници. Тази година в кв.Попово/гр.Алфатар, традиционния български обред, бе възстановен след 5 годишно прекъсване. Коледарската дружина(куда или кол) беше в съставена от Водач,наричан още Станеник, гайдажия, котка и момци. В селото се тръгва точно в определено време - в полунощ на 24 срещу 25 декември и продължава цялата нощ, до изгрева на слънцето. Основната цел на коледарите е да прогонят злите сили, които според народните вярвания, излизат през тази нощ. По-традиция водача - станеник е по-възрастен от останалите коледари, той трябва да знае всички коледарски песни, за да може да обучава и хора. Според традиционната символика, Водачът е посредник, както между мъртвите и живите, така и между старата и новата година. Коледуването е свързано с цял цикъл от песни, които имат тясна връзка с основния смисъл на празника. При влизане в дома още в началото на песента, целта на станеника е да представи коледарите на домакина като хора, които Господ води в къщата му. С това представяне символично се описват трудностите, които коледарите са срещнали, докато стигнат до дома, в който се произнася благословията. Пеят се песни, с които се пожелават на стопаните благополучие, берекет, здраве, успехи през годината и много разбирателство помежду им. Стопаните от своя страна, чакат с нетърпение, да ги навестят коледарите. Даряват ги с вино, мед, питка, пари, гевречета и други неща, които домакинята е приготвила. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и други женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните, на църквата, училището или читалището.