Президентът на Русия Владимир Путин беше преизбран за четвърти мандат с оглушителен резултат на президентските избори на 18 март. Той е на власт вече от 18 години и през този период руско-китайските отношения вървят във възходяща линия в политическо, икономическо, военно и културно отношение и това донесе огромни ползи и на двете страни. Очаква се двустранните отношения да продължат да укрепват по време на новия мандат на руския президент, пише китайското правителствено издание за международна политика Global Times.

Въпреки че Китай и Русия са изправени пред смъртни заплахи в сферата на международната политика, регионалните промени и анти-глобализационните тенденции, те успяха да постигнат стратегически консенсус по много регионални и глобални въпроси, както и да намерят начин да работят заедно за защитата на регионалния и глобалния ред.

Например, Пекин и Москва се съюзиха в усилията си за борба с тероризма и противопоставяне на двойните стандарти на САЩ след терористичните атаки на 11 септември. След като „арабската пролет" хвърли в хаос Сирия и САЩ и някои европейски държави опитаха да отстранят администрацията на Башар Асад, Китай и Русия на няколко пъти наложиха вето в ООН на подобни опити и успяха да предотвратят излизането от контрол на ситуацията в Сирия.

Отношенията между Пекин и Москва, крепящи се на солидна политическа основа, ще се радват на огромно развитие при новите исторически условия. Те ще се задълбочават и разширяват. Неправителствените връзки ще се подобряват и ще изместят фокуса на отношенията от политическия фронт към икономическия и културния. Правейки това, двете страни ще циментират своето взаимно стратегическо партньорство и ще отговорят по-добре на предизвикателствата, предизвикани от промените в международната политика и глобалните проблеми.

Китай и Русия поддържаха стабилни отношения през последните повече от 20 години. Ако двустранните отношения се развиват в правилната посока, това ще е бонус за световната общност, тъй като отношенията между Великите сили са ключови за глобалния мир и развитие. Големите сили в историята често са завършвали, падайки в Тукидидовия капан или влизайки в игри с нулева сума. Издигащите се сили неизбежно са затормозявани от множество подозрения или конфликти. Ето защо, изграждането на отношенията между развиващи се големите държави отнема повече време и усилия, се казва в материала.