Доц. Симеон Евстатиев

В предишната част от поредицата разгледахме устрема на Ислямска държава към приближаващия край на света и идването на месията Махди. На 13 ноември джихадистите напомниха за зловещия си дневен ред с терористичните актове в Париж. Днес ще се спрем на месианските нагласи на другия основен участник в близкоизточните конфликти - шиитите. Те имат своя собствена визия за връзката между съвременните събития и ислямската апокалиптика. В тяхната версия фигурата на Махди като възстановител на справедливостта и религията е като цяло много по-наситена и конкретна. При имамитския (известен още като "дванадесетен", доколкото вярва в линия от дванадесет имама - водачи на шиитската общност) шиизъм есхатологичният Махди ще бъде всъщност изпадналият в окултация (гайба) Дванадесети имам, изчезнал през 260 г. по хиджра, или 874 г. сл. Хр. Оттам насетне шиитските религиозни лидери, най-влиятелните муджтахиди (водещи религиозни авторитети), които от ХIХ в. насам биват наричани и със званието "знамение на Аллах" (аятоллах), са само временни наместници на Скрития имам - до момента, в който той ще се завърне като Махди, за да установи "истинския ислям" на земята.

През последните години връзката между съвременните събития и шиитската апокалиптика често се извежда на преден план. И доколкото основната шиитска ислямска сила с ключова геополитическа роля е Ислямска република Иран, месианизмът се свързва най-често с нейните лидери - не само аятоласите, но и с харизматични политически фигури като Махмуд Ахмадинеджад, който бе президент от 2005 г. до 2013 г. В научните среди има сериозни дебати доколко иранският теократичен режим, а оттук и зависещите от него шиитски групировки като "Хизбуллах", могат да бъдат определяни като подчертано месианистични. Факт е, че още от времето на аятоллах Хомейни и Ислямската революция (1979) съживяването на имамитския шиизъм върви ръка за ръка с възраждането на апокалиптични очаквания. Те са свързани с жадуваното от шиитите имамити

излизане на "скрития имам"

от периода на окултация.
Иран е сложно общество, в което днес различни интелектуални и политически движения се опитват да примирят и дори да надмогнат религиозния идеализъм и порив на моллите чрез прагматизма и някои ценности на западния тип модерност. Трудно съчетание в гигантския социален експеримент на Иран след Хомейни. Във всеки случай шумно рекламираната от Техеран на Запад демокрация в страната е доста бутафорна: по силата на зададения от Хомейни ислямски модел. Съветът на пазителите (религиозни законоведи специалисти по фикх, т.е. в областта на ислямско правото като наука за шариата) може да отмени всяко едно решение на парламента и държавната власт, ако прецени, че то не съответства на ислямския закон. Още от Хомейни, който бе казал, че "поставяме тази революция в ръцете на Махди", а впоследствие и при аятоллах Хаменей, в Иран се забелязва засилени очаквания за завръщането на Махди. Ахмадинеджад, например, задели цели 17 млн. долара за обновяването на джамията в Ком, защото

тук се намира Изворът на Джамкаран

където според вярванията Дванадесетият имам ще се появи.
Някои иранисти направо определят шиитската доктрина на Хомейни като "нова религия" и "месианистичен култ", но това е доста подвеждащо съждение. Хомейнизмът наистина съдържа някои иновативни методологии, но по същество е фундаменталистка реинтерпретация на шиитския ислям. През септември тази година, впрочем, американският президент Обама на свой нарече ИД "апокалиптичен култ" - в случая вероятно целенасочена едностранна дефиниция. От аналитична гледна точка подобни дефиниции с акцент само върху апокалиптичните аспекти са неточни и подвеждащи, защото могат да отклонят вниманието ни от други същностни характеристики на тези учения, които имат и далеч по-практически, "земни" цели преди настъпването на Есхатон. Тези цели са

установяването на шариата и ислямизацията на света

в името на която мюсюлманите са призовани да водят и джихад по пътя на Аллах.
Наскоро споминалият се изтъкнат познавач на ислямската апокалиптика Рьовен Паз твърдеше, че днешен Иран иска да "разпали огъня на апокалипсиса", за да приближи във времето дългоочакваните събития от шиитската си есхатология. Често се изтъква и пряката връзка между ядрената програма на Иран и неговата религиознополитическа идеология, стремяща се да причини катаклизъм, който да доведе до идването на спасителя Махди.