САЩ наложиха нови санкции заради изпитания на балистични ракети

Иран приложи предварително планирано решение за увеличаване на производството на петрол с 500 хиляди барела на денонощие след вдигането на санкциите от САЩ и Европа във връзка с изпълнението на ядреното споразумение, съобщиха Франс прес и Ройтерс. "С премахването на санкциите Иран е готов да увеличи производството с 500 000 барела на денонощие, от днес тази заповед влиза в сила", каза вчера Рокнедин Джавади, ръководител на Националната петролна компания на Иран и заместник-министър на петрола. През ноември Техеран заяви, че след отмяната на санкциите ще удвои износа на суров петрол и той ще достигне 1,1 млн. барела на ден.

Свалянето на санкциите срещу Иран доведе до колебания на световните финансови пазари. В сутрешната търговия в понеделник европейските останаха сравнително стабилни, а по-сериозни понижения бяха отчетени при азиатските индекси, съобщи Ройтерс. В ранната търговия вчера германският индекс DAX дори отчете леко повишение от 0,6%, а при френския CAC 40 ръстът бе с 0,4%. Сравнително стабилен в ранната търговия бе и британският FTSE 100, който се повиши с 0,3%. Ситуацията на азиатските финансови пазари обаче остава доста по-нестабилна. Ключови индекси в Япония и Австралия се понижиха с около 18% спрямо върховете си за последните 52 седмици, съобщи тв каналът Си Ен Би Си. Японският индекс Nikkei 225 ограничи понижението си и приключи със спад от 1,12%. Акциите на големи компании като "Тойота", "Нисан" и "Шарп" също отчетоха поевтиняване между 0,25% и 1,60%. Китайските пазари също бяха нестабилни. Един от водещите индекси Shanghai Composite се понижи с 0,47%, а от началото на годината спадът му вече достига 11,58%. Друг водещ индекс за китайския пазар - Shenzhen Composite, се повиши с 1,90%.

Спад отчетоха и руските финансови пазари. Курсът на рублата спрямо долара се понижи до най-ниското си равнище за последната година. В началото на търговията на Московската борса вчера доларът прехвърли прага от 78 рубли и достигна 78,85. Така котировките се доближиха до историческия максимум от 80 рубли, отбелязан през декември 2014 г. На фондовия пазар в Москва индексът РТС се понижи с 2,96%. От началото на годината спадът му е вече 16%.

В неделя пък САЩ наложиха санкции на 11 ирански компании и физически лица заради подпомагане на балистичната ракетна програма на страната. Сред санкционираните са установената в ОАЕ компания "Мабрука трейдинг" и собственика й Хосейн Пурнагшбанд. Според министерството на финансите на САЩ фирмата помагала на Иран да произвежда въглеродно влакно за своята програма за балистични ракети. Засегнат от санкциите е и китаецът Чън Минфу. Съгласно мерките е забранено на финансови институции и компании да имат отношения със санкционираните субекти.

Иран заяви в понеделник, че въведените нови санкции на САЩ са незаконни и няма да попречат на Техеран да развива конвенционалните си оръжия, съобщи Ройтерс. "Ислямската република ще отговори на тези пропагандни мерки, като продължи да развива повече откогато и да е своята законна ракетна програма и своите отбранителни способности", гласи изявление на външното министерство на Техеран.

Иран проведе изпитания на балистични ракети през октомври. Според ООН това е нарушаване на резолюцията, забраняваща на страната да разработва ракети, способни да пренасят ядрени бойни глави. Техеран твърди, че ракетите са предвидени да пренасят конвенционални експлозиви.

Очакват се сделки за 100 млрд. долара

След влизането в сила на споразумението по иранската ядрена програма се очакват сделки с Иран на стойност $100 млрд., в областта на петрола и на закупуването на самолети "Еърбъс". Балансът на силите в Близкия изток също ще се промени. Но мнозина, сред които и консерваторите в Техеран, не са доволни от тази сделка, пише италианският "Кориере дела Сера".

Бяха необходими няколко часа, за да се види ясно какъв икономически и политически потенциал съдържа в себе си споразумението за иранската ядрена програма. Дори още преди Международната агенция за атомна енергия да публикува в събота доклада си, в който удостоверява, че Техеран се придържа към изискванията на ядреното споразумение, което пък да постави началото на вдигането на санкциите срещу Ислямската република, две новини привлякоха вниманието на всички медии по света. Петима американци бяха освободени от ирански затвори, сред които журналистът на в. "Вашингтон Поуст" Джейсън Резаян. А иранското министерство на транспорта обяви, че ще закупи 114 самолета "Еърбъс". Това е една от най-големите поръчки в историята на европейския консорциум. Тя е на стойност над 10 млрд. евро. Детайлите предстои да се уточняват. Поръчката е била договорена тайно в продължение на месеци, припомня италианското издание.

Още по-експлозивно в глобален план може да бъде икономическото въздействие на ядреното споразумение. Смята се, че Иран има почти 100 млрд. долара, замразени в чужди банки. В идните месеци Техеран ще може отново да разполага с тях. Сделката с "Еърбъс" е само първият пример какво ще направи Иран с тези пари. Вече месеци наред ръководителите на големи международни компании правят совалки до Техеран, привлечени от перспективата за един пазар, зажаднял за всичко, от автомобили до хладилници.

Голям повод за безпокойството е обаче завръщането на Техеран на петролните пазари. Властите на Иран вече обявиха, че искат да увеличат на 500 000 барела на ден износа на петрол към Азия и към Европа в идните седмици и да стигнат до 1 милион до края на годината. Тези перспективи допринесоха за още по-голям спад в цените на петрола, които и без това се понижиха под 30 долара за барел още в края на миналата седмица за първи път от 12 години, коментира "Кориере дела Сера".

Завръщането на Иран на пълноправна позиция в международната общност би могло да преобърне вътрешното геополитическо равновесие в региона. Това завръщане дава на западните страни нов важен играч в борбата срещу сунитския тероризъм и в разрешаването на кризите, които дестабилизират региона, принуждавайки милиони бежанци да търсят убежище в Европа. Много неща зависят и от изхода на битката, която се води сега в Иран, където най-твърдолинейните и непоклатими последователи на режима не пропускат повод да атакуват ръководството на президента Хасан Роухани и на неговия външен министър Мохамад Джавад Зариф, които настояваха много за ядреното споразумение в името на икономическото спасяване на страната. Решителна среща в тази насока са парламентарните избори в Иран през март. Ако на тях спечелят консерваторите, ще бъде трудно да си представим сътрудничеството с този режим, който вероятно ще продължи да подклажда марионетните войни в Сирия, Ирак и Йемен. На изборите обаче везните може да се наклонят и в полза на реформаторите, пише "Кориере дела Сера".

Вестникът обръща внимание и на промяната в климата между Вашингтон и Техеран след 40 години на взаимно отхвърляне. Това вълнува традиционните съюзници на САЩ в Близкия изток, разтърсван от битката за регионално превъзходство, която се води между шиитски Иран и двете големи сунитски държави - Саудитска Арабия и Турция. Сближаването на САЩ и Иран поражда силно безпокойство и у Израел, който смята, че сделката с Техеран не дава достатъчно гаранции относно военните амбиции на страната, въпреки че тя замразява за над 10 години иранската ядрена програма.