Генерал-майор Йохан Франк е висококвалифициран експерт по въпросите на отбраната и сигурността, отскоро е директор на реномирания IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на отбраната на Австрия.

 

- Как оценявате заявлението на САЩ за излизане от Договора "Открито небе"?

- В Австрия с безпокойство наблюдаваме политиката на САЩ на ерозията на цяла поредица от договори от близкото минало, осигуряващи сигурността и контрола върху оръжията, такива като Договора за противоракетната отбрана (ПРО), или Договора за ракетите със среден обсег (ДРСО) или дебатите по действието на Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (СНВ-3). Следим тези процеси със загриженост.

Тези договори са важни, първо, от гледна точка на глобалната стратегическа перспектива, защото осигуряваха стабилност във взаимоотношенията между големите актьори на международната арена - СССР (а след разпада Русия) и САЩ, и второ, от гледна точка на малките държави, каквато е Австрия, които са силно зависими и заинтересовани всички страни, особено големите да се придържат и спазват действащите правила и норми на международното право, тъй като малките нямаме други начини за гарантиране на нашата сигурност, стабилност и независимост.

По тази причина Виена е най-активна в издигането на инициативи за международни срещи и преговори по разоръжаването. Преди седмица стана известно, че на 22 юни у нас предстои среща на външните министри на Русия и САЩ за понататъшната съдба на СНВ-3. Ключовият въпрос е дали и как може да бъде привлечен Китай за участие в това съглашение. Това показва колко силно се е променила глобалната стратегическа обстановка.

До скоро меродавно беше съотношението на силите Москва - Вашингтон. Днес Пекин вече се разви като нова важна стратегическа сила и неговата роля ще продължава да расте. И по-нататъшната устойчивост на всички договори по контрола върху оръжията ще зависят от бъдещото участие на Китай в тях.

- Каква е позицията на Китай по този въпрос?

- На последната конференция по сигурността в Мюнхен за първи път китайският външен министър надълго се спря на контрола върху оръжията и необходимостта от подновяване на изтичащите договори в условията на многополярно международно сътрудничество и нов многостранен световен ред. Някой от присъстващите зададе въпрос дали в такъв случай Китай ще се присъедини към ДРСО. Отговорът бе, че няма такава необходимост, тъй като Китай е миролюбива сила.

В действителност, от една страна днес без участието на Китай не би могло да се постигне стабилна международна система за оръжеен контрол, от друга, Пекин все още търси своето място в различните международни структури и във формиращия се нов многополярен ред.

- От публикациите на Вашия институт става ясно, че досегашният световен ред е в процес на сътресения и промени. Как би изглеждал новият?

- Днес е твърде рано да си го представим, но едно е ясно - старите механизми от епохата, когато светът бе разделен на два лагера, вече не работят.

Основният фактор в международната политика е силата и днес имаме налице сериозни промени в съотношенията на силите. САЩ вече не са единствената свръхдържава, особено в икономическата област, в технологиите, където Китай сериозно ги конкурира. Това особено ясно проличава и по политическата поляризация и произтичащата от това вътрешна нестабилност в САЩ.

Русия е икономически по-слаба, но притежава сериозен военен потенциал. Китай е в подем - както икономически, така и военен.

ЕС все още се чуди дали и как да участва в преразпределението на съотношенията на силите в света.

Сегашната ковидкриза ускори тези тенденции, които бяха ясно уловими и по-рано. Днес великите сили се опитват да се възползват от създалата се ситуация и да прокарат по-успешно и по-далече своите интереси. Решаващото противопоставяне в оръжейния контрол ще бъде между САЩ и Китай.

- Как оценявате заявлението на Вашингтон да изтегли 9500 американски военнослужещи от Германия?

- Не е нещо ново. Част е от планираното намаляване на американското присъствие в Европа. Освен това въпросните подразделения не са предвидени за Европа, а за интервенции в кризисни ситуации в Близкия изток и други райони на света.

По принцип Вашингтон настоява ЕС да поеме по-голяма отговорност за своята отбрана и да не разчита повече на САЩ.

-Темата за засилване на европейската отбрана също не е нова…

- От 2016-та година, след започнатата от Доналд Тръмп политика на "Америка преди всичко", след Брекзит и изострянето на украинския конфликт ЕС силно активизира дейността си в сигурността и отбраната. Бяха създадени нови механизми като Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), бе създаден специализиран "Европейски фонд за отбрана". По предложение на ЕК в периода 2021 - 2027г.той трябва да достигне 10,6 млрд. евро за разгръщане на изследователска и развойна дейност за нови военни технологии. Една трета от средствата в такива проекти ще бъдат финансирани от фонда, другите две трети - от бюджетите на съответните заинтересовани страни.

Бяха създадени и нови военни структури, като Оперативната група за осъществяване на самостоятелни задгранични европейски инициативи, преди всичко в областта на обучението и подготовката на чуждестранни военни кадри.

Тъй като за тези неща е нужно съгласието на всички страни от ЕС, за някои напредъкът е твърде бавен, за други прекалено ускорен.

- Тези структури няма ли да изместят НАТО?

- ЕС е политически съюз и никога не е имал амбицията да замени НАТО и да прерасне във военен съюз. Алиансът е инструмент за осъществяване на определена политика.

Европейската политика на сигурност и отбрана играе друга роля, тя има за задача да поддържа външната политика, която не е базирана на стратегическо възпиране. ЕС има интерес да стабилизира прилежащите райони и да подпомага в подготовката на техните въоръжени сили сами да се справят с възникналите кризи. За това считам критиката, че не изграждаме достатъчно разгърната европейска отбрана за необоснована.

- Как виждате ролята на европейската външна и отбранителна политика в контекста на взаимоотношенията със САЩ, Китай и Русия?

- Ключов въпрос! Първото нещо, което трябва да направим е да си изясним за какво ни е общоевропейската отбрана. От 1 юли Германия поема председателството на ЕС и ще лансира проекта "Стратегически компас". Той трябва да определи непосредствените рискове и заплахи за ЕС, взаимоотношенията с Китай, с Русия, със съседните на съюза страни и с кризисните райони и с какви стратегии и средства ще се справяме с тези рискове и в кои приоритетни направления да бъдат насочени нашите инвестиции.

- Кога ще бъде готов този проект?

- Две години по-късно - по време на френското председателство.

До тогава трябва да е изяснена посоката на развитие на европейската отбранителна политика.

- Как оценявате разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана на територията на Полша и Румъния, които са членки и на ЕС, и на НАТО?

- Въпреки, че съм за прецизност в изразите, бих припомнил интервюто на френския президент Макрон, в което той заяви, че на НАТО му е умрял мозъкът.

Основният смисъл на алианса е член 5-ти за взаимно оказване на въоръжена помощ в случай на нападение. Не е ясно призивът на САЩ за повече ангажимент на Европа за европейската част на НАТО ли се отнася, или за изграждането на общоевропейски въоръжени сили извън НАТО в рамките на ЕС. За това е важно какво ще съдържа "Европейският компас" и каква ще бъде позицията на Германия и Франция по тези въпроси.

Знаем, че Германия е категорично за засилване на европейските отбранителни възможности в рамките на НАТО, докато Франция вижда по-скоро мястото на европейската отбрана извън НАТО.

- Заявеното от САЩ изтегляне от Европа не означава ли и изтегляне от НАТО?

- Освен реториката Тръмп осъществи и сериозен натиск и европейските съюзници увеличиха своите разходи за отбраната и повечето достигнаха определените от американците 2% от брутния обществен продукт.

Още един любопитен факт - откакто Тръмп е президент, САЩ са направили в Европа повече военни разходи, отколкото по-рано.

- Как си обяснявате това противоречие?

- От гледна точка на своите стратегически икономически и политически интереси считам, че Вашингтон няма да се откажат така бързо от военното си присъствие в Европа и САЩ ще останат ключов фактор в европейската военна политика.

- Ако от американска геостратегическа гледна точка най-важни стават отношенията с Пекин,то на кое място отиват отношенията с НАТО и Европа?

- Поради колосалното значение на Китай, Европа ще загуби голяма част от своето значение и ще бъде сведена до известен противовес  на Китай.

- А американските бази в Европа?

- Ще служат за противопоставяне на Русия просто поради географската близост. Но не по-малко важна ще се окаже ролята на НАТО в политиката срещу Китай. Тенденцията е вече ясна - САЩ и Китай са в процес на раздалечаване една от друга. Особено силна е борбата за доминиране в кибернетичното пространство, в цифровите технологии. И този процес включва и вербуването на съюзници в отделните райони на света, в т. ч. и Европа.

С някои страни от ЕС американците са твърде близки. Традиционно до сега беше Великобритания. След Брекзит тя позагуби от своето значение. Друга предана на САЩ страна е Полша, до голяма степен и прибалтийските републики. Но едновременно с това и китайците се стремят да разширяват кръга на своите съюзници. Създадоха групата 17+1 - страни със заявено желание за сътрудничество с Китай, главно в Централна и Източна Европа, сред които е и България. Друг важен китайски ход бе "Един пояс - един път". Пекин също така води борба за засилване на влиянието си в редица международни организации като ООН, СЗО, Световната банка и т.н. Според мен Европа не бива да се обвързва прекалено тясно нито със САЩ, нито с Китай, а трябва да изработи свой собствен профил и позиция.

- Как бихте коментирали отношенията с Русия и ситуацията в Югоизточна Европа?

- В отношенията НАТО - Русия в близкото бъдеще не очаквам положително развитие или затопляне. Ако се вгледаме в учебно-тренировъчните планове и в оръжейните системи на НАТО имаме налице насоченост преди всичко срещу Русия. Това особено се засили след конфликта в Украйна и Крим. Трудно е да очакваме нещата да се върнат обратно на равнището от деветдесетте години, когато безоблачно функционираше съвета НАТО - Русия.

Реалните перспективи за сътрудничество са извън НАТО. Отново Макрон от името на Франция излезе неотдавна с инициативата за възстановяване на разбитите отношения с Русия. През последните месеци нещата се задържаха поради ограниченията около коронавируса, но не се съмнявам, че скоро ще бъде подновена. Отначало всички европейски страни бяха против, но постепенно все повече се присъединяват и изразяват своята подкрепа. Много политици и експерти са на мнение, че без участието на Русия не може да бъде изградена устойчива система за европейска сигурност. Особено по отношение на нестабилния южен фланг, който е в пряко съприкосновение с мюсюлманския свят и ислямския екстремизъм. Днес ЕС сам не е в състояние да реши този проблем, Русия също. И двете страни имат нужда една от друга за омиротворяване на регионалните конфликти и гражданските войни в тази част на света.

Нека да добавим и това, че ЕС силно зависи от изгодните доставки на природни ресурси и енергийни суровини от Русия. И обратно, Русия има подчертан интерес от вноса на съвременни технологии. Интересно е да погледнем геостратегическата обстановка и от руска перспектива. След разпадането на СССР Русия също се стреми да възстанови своето влияние и да интегрира страните от централноазиатският регион, за който днес водят борба и САЩ и Китай. Очевидна е конкуренцията с китайската инициатива "Един пояс - един път". Без сътрудничеството с ЕС на Русия ще ѝ бъде трудно да противостои на глобалните амбиции на САЩ и Китай.