Преуспяващата доскоро скандинавска страна може да последва съдбата на Гърция

Финландия е изправена пред най-тежката си икономическа криза от Втората световна война насам и растат опасенията, че може да последва съдбата на Гърция. Заглавия в този дух все по-често се срещат в европейските медии. Същевременно проспериращата в икономическо и социално отношение скандинавска държава все още стои на едно от челните места в международните класации за благополучие и щастливи граждани. Според нов доклад на Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) от април тази година, тя заема пето място сред страните в света по БВП на човек от населението, свобода от корупция и "някой, на когото да може да разчита човек в беда". Но през последните няколко години Финландия се превърна от просперираща европейска страна и стабилен участник в еврозоната в бореща се с рецесията и нарастващия дълг държава, която може да последва лошия пример на Гърция и да се нуждае от международна помощ.

"Болникът на Европа" - така нарече родината си финансовият министър Александър Стуб. Макар че критикуваше Гърция, че не осъществява нужните реформи, сега Финландия е изправена пред подобна съдба -налагане на спешни и непопулярни реформи, които дълги години са били отлагани и чиито ефект в настоящия момент ще удари тежко населението. И вече го удря, затова нетипичните в миналото социални протести на финландците зачестяват, а опашките пред пунктовете на обществените организации за хранителна подкрепа на нуждаещите набъбват. Трипартийното коалиционно правителство на Юха Сипиля планира намаляване на отпуските и заплатите, което обаче бе посрещнато със стачки и протести, а готвената реформа в здравеопазването бе на път да предизвика разрив сред управляващите.

Безработицата и държавният дълг се увеличават, цената на труда постоянно расте, населението застарява бързо, а упадъкът на водещата компания от технологичния сектор "Нокиа" допринесе за цялостните слаби резултати на икономиката. По данни на Евростат за третото тримесечие на 2015 г. БВП на Финландия се е свил с 0.6% от ръст от 0.2 на сто за второто тримесечие. За сравнение, Гърция отчита спад с 0.5 на сто по този показател, а във Франция има ръст с 0.3 на сто. При България този показател е най-добър от трите държави - ръст на БВП с 0.7% за периода юли-септември. С малкото имигранти Финландия има една от най-бързо намаляващите работни сили в сравнение с която и да е развита икономика.

По данни на финансовото министерство до 2020 г. държавният дълг може да скочи от сегашните 60% до 160% от БВП, ако не се осъществят съкращения на разходите. Дефицитът е 3.2%, което е над 3-процентовия лимит на ЕС, а държавните разходи са 58% от БВП.

След ръст в раждаемостта в годините след войната сега Финландия се изправя пред чувствително намаляване на трудоспособното население. Очаква се до 2030 г. делът на финландците в работоспособна възраст да намалее от сегашните 65 на 58%. Според института "Финландски форум за бизнес и политика" финландците имат средно по-малко работни часове на седмица от всички други граждани на ЕС. Страната изостава с 15% зад Германия и Швеция по конкурентоспособност на трудовите разходи, което води до загуба на пазарен дял в световния износ.

За да спре неблагоприятните тенденции, правителството, в което доминира партията Финландски център, предложи да бъдат съкратени отпуските в държавния сектор и да се намали допълнителното заплащане за служителите, които работят в неделя, за да се намалят с 5% трудовите разходи за единица продукция. Но след масови протести и стачки кабинетът отстъпи и заяви, че ще търси други начини за реализиране на икономии. Според премиера Сипиля до 2019 г. трябва да бъдат спестени 4 милиарда евро, а до 2030 г. - по 10 млрд. евро годишно.

С оглед на този очертаващ се нов гръцки сценарий във финландски вариант се налага изводът, че която държава харчи повече пари за социални придобивки на гражданите, след време задлъжнява и трябва да тегли заеми, за да финансира дълга си. Гърция е емблематичният пример, а сегашният срив и спускане по спиралата на икономиите на Финландия е предупреждение за всички останали страни в еврозоната и ЕС.

Санкциите срещу Русия задълбочиха трудностите

Поради важните за Финландия традиционни икономически връзки с Русия кризите в скандинавската страна са в значителна степен производни на участието й в санкциите на ЕС срещу Русия. Именно Финландия най-много от държавите в ЕС пострада от антируските мерки заради конфликта на Русия с Украйна, призна в един от докладите си Евростат. Брутният вътрешен продукт на Финландия през 2015 г. се сви с 1-2 процента. Санкциите, контрасанкциите и влошаването на деловата активност в страната превърнаха четиригодишната рецесия в хронична.

През 2013 г. 10% от финландския износ се насочваше към Русия. По показатели на стокообмена Русия е на трето място сред търговските партньори на Финландия, след Германия и Швеция. След въвеждането на санкциите и контрасанкциите стокообменът между двете страни се понижи общо с 16%. През първата половина на 2015 г. руският внос на стоки във Финландия намаля с 37 процента, а финландският внос в Русия спадна с 35.

По данни на Банката на Финландия свързаната с икономическите санкции на Запада срещу Русия девалвация на рублата също се е отразила негативно на финландската икономика и по-специално на приходите на "Стокман" и другите работещи с Русия финландски фирми. Една трета от доходите на туристическия отрасъл на Финландия идваха от посещаващите страната руски туристи, чиито брой намаля със 17%, което също е резултат на отрицателните ефекти от девалвацията на рублата.

Орязаха бонусите за студентите

Доскоро финландските студенти бяха сред най-щедро осигуряваните в Европа. Те получаваха средства, с които да покриват месечните си дневни разходи, а в зависимост от личните обстоятелства взимаха пари и за жилищно настаняване. За много от тях тази помощ беше необходима. Сега обаче парите и в двата фонда са или орязани, или са въведени ограничения. Студентите имаха и други по-малки облаги като субсидирана храна в университетите и 50% намаление на обществения транспорт в района на Хелзинки. Бюджетните ограничения обаче сега са по-строги от всякога. Непрекъснато нарастващите бюджетни съкращения се прибавят към чувството, че правителството не се вслушва в проблемите на хората и специално е подбрало за свои "жертви" студентите, по-възрастните хора, семействата и финландците с ниски доходи.