Древна работилница за кехлибар открита в Татарстан

Учени от Института по археология на Руската академия на науките са открили в Болгар, древната столица на Волжка България, работилница за обработка на кехлибар, в която са работели предимно пришълци от руските територии. За резултатите от разкопките съобщава пресслужбата на института.

"Работилницата е съществувала по време на възхода на болгарската градска култура след разрушителните събития, свързани с превземането на Волжка България от монголците. Находката подчертава развитите връзки на Болгар с други държави и стабилните търговски отношения с тях по онова време", казва Денис Бадеев, ръководител на екипа от археолози.

Предполага се, че градът е основан през осми или девети век от новата ера, когато племената на волжките българи, принудени да напуснат територията на Хазарския каганат и Прикаспийската низина, проникват на територията на съвременен Татарстан и прилежащите на Русия региони.

Болгар е бил столица на Волжка България и добре познато международно търговско средище, в което са се стичали стоки от Европа, Централна Азия, Китай, Кавказ и Близкия изток. По-късно, след превземането на Волжка България от монголските войски, Болгар става първата столица на Златната орда (на тюркски Алтын Орда, Улус Джучи; на монголски Зүчийн улс) - държава с център в Долното Поволжие.

През 1361 г. по време на междуособническите войни градът е опожарен, което е довело до началото на края на неговото съществуване: сто години по-късно, през 1431 г., Болгар окончателно е разрушен, Казан става столица на Волжка България, а Болгар остава място за поклонение пред мюсюлманските светилища. Той започва да привлича вниманието на историците едва през 18-и век, когато на негова територия е построен манастир и са открити останки от древен град.

Археолозите от Русия и Татарстан правят своите проучвания и разкопки на територията на Болгар в продължение на десетилетия. За този период те са открили много на брой артефакти, включително легендарните златни бижута на болгарските майстори, както и десетки различни помещения и сгради, чиято роля и функция впоследствие са установили.

Бадеев допълва, че през миналата година неговият екип е извършил проучвания в близост до базара, който се е намирал в занаятчийската част на Болгар. В тази част на града са се помещавали и домовете на майсторите занаятчии, които са били специализирани предимно в обработката на цветни метали, мъниста и пръстени от стъкло, изделия от кост и рог.

В едно от тези жилища археолозите са се натъкнали на изключително интересна находка - предмети, свидетелстващи за съществуването на бижутерска работилница, в която са се изработвали изделия от кехлибар. Открити са около 700 грама суров кехлибар, малки отпадъци от неговата преработка, заготовки и самите изделия, сред които и множество различни мъниста и висулки.

Доказателство, че това именно е била ротилница, а не магазин или склад за съхраняване на стоки, са не само намерените предмети, а също така и различни занаятчийски инструменти - нож с извит гръб, малък длето, назъбен стоманен лост за снемане на метални слоеве и за грубо шлифоване, шила, игли.

Откритите на това място монети пък датират нейното съществуване в края на XIII - началото на XIV век. Според изследователи в работилницата са се трудили предимно хора, идващи от руските територии. За това говорят и съхранените артефакти от червена и бяла глина, които обикновено се изработвали предимно на територията на Русия, както каменни и бронзови кръстове, а сред кухненските останки - свински кокали.

Интересното е, че някои от керамиките не са изработвани на място, а са донесени в Болгар от Твер или други руски градове. Причините за това учените все още не знаят, но предполагат, че са се озовали в столицата на Волжка България по същия път, както и самите майстори.

Друга мистерия е, че още не е ясно откъде се е появил кехлибарът и как е билобработван. Бадеев и неговите колеги планират да получат отговори на тези въпроси, използвайки методите на химията и физиката, които не могат да увредят ценните артефакти.

Откриването на тази работилница, както отбелязва ученият, още веднъж подсказва, че ранна България е била "международно" образувание, в чиито градове рамо до рамо са живеели и работили представители на най-различни етнически групи и вероизповедания. По-специално "съседи" на руските майстори занаятчии били преселници от Закавказието и тюркскоговорещи жители на Долното Поволжие.

"Свикнали сме да мислим, че в такива градове са съществували квартали, където определени групи от населението живеят компактно, разделяйки се по религиозен принцип. Разкопките обаче оставят впечатлението, че в този период не е имало такова разделение и населението е живеело мирно и безконфликтно. Това се е случило обаче в по-късен период от време, в резултат на което християните били преселени да живеят в покрайнините на града“, заключава Бадеев.