"Брекзит" би имал сериозни последици за България. Ще пострадат работещите и студентите във Великобритания

Евентуален "Брекзит" би имал сериозни последици за България. Ще пострадат българите искащите да работят във Великобритания, както и студентите който може да се наложи да плащат по-високи такси. За това София трябва да е готова да формулира активна позиция в следващите дни и месеци. Това се казва в анализ на Институтът за европейски политики (ИЕП) подписан от Ивайло Яйджиев.

Утре Великобритания ще гласува дали да остане или да излезе от Европейския съюз. Това е кулминацията на процес, започнат от британския министър-председател Дейвид Камерън още през 2013 г. с обещанието за такъв референдум при победа на парламентарните избори през май 2015 г.

Излизане на Великобритания ще има директни ефекти, сред които засилването на евроскептицизма в Европа, затрудняване на двустранните икономически отношения и значително ограничаване на свободата на движение и работа в бъдеще, смятат от ИЕП. "Брекзит" би се отразил дълбоко и на самия ЕС, създавайки условия за Европа на две скорости, променяйки баланса на силите в ключови области като икономика и външна политика и принуждавайки ЕС да се "рекалибрира" институционално – промени, които вещаят основно негативи за България.

Храна за евроскептиците

Референдумът във Великобритания ще засили съществуващите анти-интеграционни настроения в няколко държави ако предостави "успешен" модел за евроскептични партии. Последиците от още по-сериозно засилване на позициите на евроскептичните партии в страните от ЕС ще има сериозни последици за България. Това ще засили страха на т.нар. системни партии и ще има "смразяващ ефект" за по-натъшни идеи за интеграция в различни области, дори когато има ясни икономически ползи. До момента тези основни партии не са намерили начин да противодействат на анти-системната реторика на новите протестни движения и няма причини да се смята, че евентуален "Брекзит" ще промени това. Доколкото България е често една от основните печеливши от общи усилия в области като миграция, отбрана, енергетика и други, това би имало отрицателни ефекти за страната.

По-малко пари от имигрантите

Евентуално решение на Великобритания за излизане от ЕС ще има и за двустранните икономически отношения с България. Самият "Брекзит" почти сигурно ще доведе до излизане на страната от единния европейски пазар тъй като копирането на т.нар. норвежки модел (в единния пазар, но извън ЕС) би било невъзможно без запазване на свободата на движение и търговските правила на Брюксел. Последствията за България ще са значими, но ограничени, тъй като Великобритания е на 12-то място по износ сред търговските ни партньори (на обща стойност малко под 1 млрд. лв. за 2014 г.) и на 14-то място по търговски обмен. Като цяло обаче може да се очаква, че негативният ефект ще е по-силен върху малкия и средния бизнес. Ще има отрицателен ефект върху паричните потоци, идващи от българи във Великобритания, който обаче е трудно да бъде изчислен.

Удар за сезонните работници

Доминиращата тема по време на кампанията в Обединеното кралство определено e имиграцията и е логично да се очаква значително ограничаване на свободата на движение в бъдеще. Към момента изглежда малко вероятно от това да бъдат засегнати около 65 000 българи живеещи и работещи на постоянен работен договор в страната. За тях обаче ще има период на правна и лична несигурност. Българите, които обаче биха искали да живеят и работят във Великобритания в бъдеще ще срещнат отново пречки, които ще са по-строги от тези между 2007 и 2014 г. Те ще се отразят особено на няколко групи. Първо, това ще е сериозен удар за сезонните работници на временни работни договори, за които Великобритания вероятно ще се окаже затворена врата. Второ, българските студенти за в бъдеще вероятно ще бъдат изправени пред значително по-високи такси в британските университети. В момента българите могат да се възползват от почти същите условия като местните студенти, включително по-ниски такси и сравнително изгодни заеми за бакалавърски степени. Трето, това ще усложни и придвижването между двете държави, като за 2015 г. над 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.

Изтегляне на председателството ни на Съвета на ЕС и повече евродепутати

Излизането на Великобритания би наложило и премисляне на някои вътрешни процедури на ЕС. Вероятно това би извадило Лондон от председателството на Съвета на ЕС през втората половина на 2017 г., което от своя страна може да доведе до изтегляне на българското председателство с половин година напред за първата половина на 2018 г. С оглед значителната административна и политическа подготовка, която е необходима за поемането на тази роля, това би създало известни затруднения за София. Друга област в която ще има промени вероятно ще е Европейския парламент. "Механичните" промени вероятно биха свързани с преразпределяне на местата на британски евродепутати, което вероятно би увеличило с едно или две места броя на българските евродепутати.

Какво да направи София

В отговор на евентуален "Брекзит" е необходимо София да заеме активна позиция, която да бъде насочена в три основни направления. Първо, България трябва да е активна по основната тема на референдума – свободата на движение – и да отстоява позиция за омекотяване на бъдещите ограничения за достъп до пазара на труда във Великобритания за българи. Второ, София трябва да даде ясни индикации, че би искала да е част от интеграционното "ядро" на ЕС, като например потърси присъединяване към европейския банков съюз. Трето, би било необходимо да вземе предвид продължаващия възход на евроскептицизма на континента при планирането на председателството на Съвета на ЕС, но и в политиката ни към Европа като цяло.