Санкциите вредят най-много на обикновените граждани, казва посланикът на Република Сърбия Владимир Чургус

- Ваше превъзходителство, как вървят преговорите за присъединяване на Сърбия към Евросъюза, започнали в началото на годината?

- Засега те текат, както е предвидено. Преговорите започнаха с глава 35, а вероятно през юни се очаква и отварянето на главите 23 и 24. Сръбският парламент прие много закони, за да синхронизираме законодателството си с това в страните от ЕС. Налице е голям ентусиазъм в процеса на интегрирането на Сърбия в ЕС.

- А напредват ли трудните преговори на Белград с Прищина, които също са важни за евроинтеграцията на Сърбия?

- Когато става дума за процеса на преговорите с Прищина в Брюксел, той засега върви по план, въпреки че насрочената среща на преговарящите представители бе отложена заради трагичните терористични атаки в Брюксел.От наша страна се правят усилия да се нормализира животът на гражданите на Косово и тяхната безпрепятствена комуникация с останалите части на Сърбия. За съжаление косовските органи още не са реализирали изпълнението на договореното в Брюксел, но аз вярвам, че това много скоро ще се случи, за да може процесът на преговорите да продължи безпрепятствено.

- НАТО има интерес Сърбия да се присъедини към алианса. Какво е становището на правителството в Белград?

- По конституция Сърбия е неутрална страна но въпреки това тя осъществява най-голямата степен на сътрудничество с НАТО.

Сърбия никога не е била членка на военни съюзи

и продължава да следва тази политическа традиция. Сътрудничеството с НАТО е реалност, имайки предвид факта, че болшинството наши съседи вече са в този военен съюз. Затова то ще продължи да се развива. Не трябва обаче да се забравя, че не толкова отдавна алиансът бомбардира Сърбия и тогава загинаха много невинни граждани.

- Сърбия запази добрите си отношения с Русия, която е подложена на политически натиск и икономически санкции заради събитията в Украйна. Това проблем ли е за връзките на Белград с Брюксел?

- Сърбия и Русия имат традиционно добри отношения, както политически, така и икономически. Сърбия не се присъедини към икономическите санкции спрямо Москва, но това решение не е за да увеличи износа си в Русия, за разлика от някои страни, които формално въведоха икономически санкции, но същевременно увеличиха нивото на икономическа размяна.
Не трябва да забравяме факта, че Сърбия като част от Югославия десет години беше под санкции. Нашият опит показва, че санкциите най-много вредят именно на обикновените граждани.
Интересът на Сърбия и нейните граждани е да градят и поддържат отношения с всички страни.
Като членка на ЕС страната ни ще уважава всички решения, които бъдат приети, и ще съгласува външната политика с политиката на ЕС.

- Как правителството в Сърбия гледа на проблема с вълната мигранти?

- През миналата година по маршрута през Сърбия минаха над 650 000 мигранти. Сърбия не затвори своите граници и направи всичко нужно да приеме бежанците и да им окаже цялата необходима помощ. Правителството и компетентните органи решиха да затворят границата, след като това бе решено от страна на ЕС и страните, които приемаха мигрантите.

- Каква е оценката ви за българо-сръбското икономическо сътрудничество?

- 2015-а беше поредната година на криза в глобалния икономическия смисъл. Поради това и минималният ръст на търговския обмен между Сърбия и България може да се счита като относителен успех. Разбира се, за това допринесе и заседанието на Смесения комитет по икономическото сътрудничество в Белград през юни м. г., председателстван от министрите Лукарски и Антич. По този случай бе проведен и много успешен

икономически форум Сърбия - България, но който участваха около 100 фирми

От значение е и фактът, че обменът е все повече уравновесен, след дългия период на голям дефицит на сръбската страна. Смятам, че перспективите за по-нататъшното подобряване на икономическото сътрудничество са големи, особено с оглед общото излизане на трети пазари като ЕС, Русия и Китай, ползвайки положителните решения в международните договори, които имат нашите две държави с тези страни.

- Напредва ли изпълнението на проектите за трансгранично сътрудничество?

- След успешната реализация на проекта за трансграничното сътрудничество за периода 2007-2013 г. приключи съгласуването на приоритетите и програмните документи с ЕК и през август м. г. бе обявена покана за предлагане на проекти в актуалния програмен период. Срокът за подаването на предложението изтече на 17 януари тази година и интересът за него беше огромен. Подадени са над 450 предложения, което означава, че комисията я чака много тежката задача да избере най-качествените проекти, чието изпълнение реално ще повиши качеството на живот на нашите граждани в граничните райони.

- Как стоят нещата в областта на енергетиката?

- Балканите са много зависими от външните източници на енергия и този проблем трябва да се разгледа на две нива. Първото е взаимно свързване и в тази част България и Сърбия интензивно работят за реализацията на проекта на реверсивна газова връзка Ниш-София. Надявам се, че тази година ще започне самото изграждане, което значително ще допринесе за по-голяма перспектива на диверсификация. Друго ниво представляват големите проекти за газовото свързване на Европа и Азия и тук съществуват политически и икономически проблеми, свързани със сегашните ниски цени на нефта и газа на световния пазар, поради което се поставя и въпросът за платежоспособността на такива вложения. Сърбия, както и България, е много заинтересована за транзита през своята територия, защото това би означавало подобряване на енергийната сигурност на този регион, реално развитие на газовия пазар и сериозни приходи, както при самото изграждане, така и при бъдещата експлоатация.

- Туроператори твърдят, че в туризма в двете посоки има бум. Има ли данни, които потвърждават тази тенденция?

- Абсолютно! Туризмът е стопанска област, в която ръстът на взаимния обмен от година на година е все по-голям. Само през 2015 г. ръстът на българските туристи в Сърбия беше 42%. Подобно е и в обратна посока. Това е добре не само като стопанска активност, но и за развитие на отношенията на нашите два народа, които по този начин се запознават и сближават. Това, ако искате сигурно допринесе и към

увеличаването на числото на смесените бракове

Онова, което липсва и над което трябва да се поработи, е свързването на нашите туристически оферти и привличане на гости от Далечния изток, Южна и Северна Америка и т.н.

- Делото в Белград за екстрадирането в България на мажоритарния собственик на фалиралата банка КТБ Цветан Василев върви бавно. Неотдавна се разбра, че след отказа на сръбските власти през 2014 г. да дадат политическо убежище на Цветанов сега той иска да става сръбски гражданин. Възможно ли е това?

- Процесът за екстрадирането на Цветан Василев по искане на българските власти се провежда съгласно законите на Република Сърбия и в края на делото съдът ще приеме решение и ще се произнесе. По закон за екстрадирането на едно лице нужно е към искането да се представят и доказателствата за съществуването и извършването на престъплението, въз основа на което компетентният съд ще приеме адекватно решение.

Не ми е известно дали Цветан Василев е подал молба за сръбско гражданство

но това със сигурност няма да повлияе на решението на съда.

- През април в Сърбия предстоят предсрочни избори. Кое наложи те да бъдат обявени и какъв резултат се очаква от тях?

- Предсрочните парламентарни избори са обявени за 24 април 2016 г. и ще се проведат едновременно с изборите в автономната област Войводина и местните избори. Причината за извънредните избори е в желанието на премиера и досегашното правителство гражданите да се произнесат и да дадат подкрепа за продължаването на реформаторския процес, който кабинетът започна, за да консолидира икономиката на страната и да продължи процеса на интегрирането на Република Сърбия в ЕС.