Извънредни новини
Намирате се в: Силистра / Новини / Свят

Българска кръв тупти във Виктор в Ню Йорк

Българска кръв тупти във Виктор в Ню Йорк

Талантливото момче мечтае по-често да се връща в родината на майка си

Иска да стане рок звезда и да възроди Трън с къщи и туристи

Аз съм роден в Америка, но не съм американец, а съм българин по родината на мама и от Беларус, откъдето е татко ми. Така чувства себе си 9-годишният Виктор Велинов от Ню Йорк. За втора поредна година талантливото дете подарява на всички българи по света за националния празник на България 3 март своя песен. Миналата година Виктор написа "Откъснатите цветя на България" по свой текст, за който му е помогнала мама. Тази година успя да завърши в навечерието на празника "Не давайте България". Този път думичките на песента са на неговата майка Кристина Велинова, която е в САЩ от 2001 година, но у нас, преди да емигрира, по нейни стихове са правени песни. Думите се подредили спонтанно, докато слушала новини от България, а после Виктор се постарал и направил музиката. Песента тръгна в YouTube точно преди празника и бързо събра много гледания и харесвания. Първото представяне пред публика беше на събор на българите в Пенсилвания, където Виктор и сестричката му Вера бяха с родителите им на 5 март. На другия ден след празничното богослужение двамата изпяха песента в българската църква в Манхатън, където с благословението на митрополит Йосиф беше заснет и част от клипа на песента, а задграничният владика лично аплодира децата. От българския консул в Ню Йорк Виктор е получил покана да направи концерт в консулството.

За да завърши новата си българска песен Виктор е прекъснал за кратко работата си по един по-отдавнашен проект на негова песен на английски. И макар в текста и да не се говори за България, заради заглавието "Не спирай в името на свободата", той обяснил, че и тази песен е за Освобождението на България. Детето знае какъв празник е 3 март за България и без замисляне обяснява, че на този ден българите са се освободили от турско иго. Знае и за Левски. Говори български доста свободно. Бърка само някоя и друга дума, но бързо се поправя. Той е идвал в родината на майка си три пъти, но разказва за страната такава, каквато я носи в сърцето си. В семейството му са си установили правило, че ще се връщат в родния край на предците на майка му на всеки три години и сега Виктор добре е пресметнал, че вече е близо третата година. Очаквам сестра ми да укрепне още малко и ще можем да идваме двамата сами, защото за мама е трудно да има ваканция, мечтае детето. Предния път, когато били в България, още от Ню Йорк си резервирали място за подслон в трънското село Бусинци, защото бащата на Кристина е потомък на стар род от близкото село Берайнци. Приживе преди много години той започва да строи къща там, но Господ го прибира на небето, преди да я завърши, и сега тя пустее и се руши. В селската къща за гости "Хижа Бор" домакини на Виктор, Вера и Кристина били баба Наташа и дядо Кольо, с когото талантливото дете се сближило особено. Дядото научил Виктор да кове пирони и от летвичките по двора сковал самолет. Беше руски, от Втората световна война, спомня си той сега, а за войната знае, защото татко му е историк и му е разказвал. Запомнил е и местните думи за котка и мишка и сега казва, че на трънски знае мачка и поганец.

"Аз живея далече и тука съм роден, но зная какво е България. На три години отиваме там и вече идва третата година пак да се върнем. Аз нямам американска кръв, а българска", обяснява детето, което мечтае да спечели пари като рок музикант и да оживи родното село на дядо си. За да може там да се върнат да живеят много хора, да има къщи за гости и да построи голяма концертна зала. Такава е мечтата на Виктор от Ню Йорк с българската кръв. Иска да има китара като тази на Браян Мей от Куийн и сам събира пари за скъпия инструмент, но все пак за Коледа получи хубава електрическа китара, с която свири често. По препоръка на неговия музикален педагог Александър Чазов, понеже расте, напредва и става по-зрял, се налага да има и ново пиано, с което да репетира и прави музика. Но купуването му ще е сериозна инвестиция, която може да отложи идването в България. Зовът на кръвта обаче е силен, защото това е кръвта на стар род от Трънско, сложил началото на просветното дело в широк периметър в района. През 1778 г. Тричко Станков Гусин, основоположник на рода Петричеви, от който е бащата на Кристина, прави първото домашно училище в село Берайинци, за да разсее първите зари на просветата и да подготви нейни вдъхновени ратници, които ще разсаждат семето на познанието и ще покрият до Освобождението с училища всички български селища, тънещи в дрямката на петвековното мъртвило. Такава е силната българска кръв, която усеща в себе си талантливото дете в далечен Ню Йорк.

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*

Скролване до горе