Чудото от село Градина заляга много над уроците

В дома за сираци съм обградена с обич, разкрива Лили Георгиева

Лиляна Георгиева е сред най-големите таланти на леката атлетика и то не само у нас, а и в световен мащаб. Неслучайно е наричана Детето-чудо. "Лили наистина прави чудеса за своята крехка възраст, повярвайте ми!", отсича треньорът й Радмила Станкович. Лили е родена на 20 юли 2000 година. Деветокласничкатa в Спортното училище в Пловдив е част от клуб "Тракия", управляван от Атанас Търев и Лиляна Томова. Лили живее в дом за сираци. След феноменалното си представяне през годината Чудото Лили логично попадна в "Спортните чудеса" на вестник "Стандарт". Тя е част от финалното гласуване в категорията "Млад шампион до 23 години".

- Лили, едва на 15 години си, а вече си в елита на леката атлетика. Чувстваш ли се звезда?

- Не, в никакъв случай. Звездите са Мо Фара и Юсейн Болт. Аз не съм звезда, но се чувствам повече от обикновена състезателка след трите национални рекорда на 3000 метра и 800 м, единственият медал за България в леката атлетика на Европейските игри в Грузия и второто място в световната ранглиста на 800 м до 16 години.

- Как започна всичко и защо се насочи точно към този спорт?

- Винаги съм обичала бягането. От село Градина съм, дойдох в Пловдив за първи път на 9 години, за да участвам на един крос. Госпожа Станкович много ме хареса, а и аз бях впечатлена от нея и състезателите й. След три месеца вече живеех в Дом "Мария-Луиза". Истинските тренировки обаче започнах в пети клас. Тя не бързаше да участвам на Републикански първенства, въпреки добрите резултати, които постигах с лекота на заниманията. За първи път ме пусна през пролетта на шести клас на турнир в София, и то на 60 метра. Изненадах всички с шестото място в спринта. Но едва в седми клас взех участие в Национален шампионат.

- Кой те откри?

- Треньорката ми често ми казва, че никога не трябва да забравям ролята на г-н Атанас Барев в моята спортна кариера. Той е възпитател в Дом "Мария- Луиза" - човекът, който направи всичко възможно, за да се преместя в Пловдив.

- Треньорът Радмила Станкович ли е единствената ти упора? Има ли други хора, които са до теб и ти помагат?

- Госпожа Станкович за мен е и майка, и баща, и приятел! Тя е един много добър и всеотдаен човек, изключителен специалист. Винаги разчитам на нея. Гордея се с това, че аз не съм единствената й силна състезателка. Тази година още четирима от нашия клуб се състезават с националния екип. Искам да благодаря за грижите към мен в Дом "Мария-Луиза", на всички възпитатели и на директорката г-жа Дарина Кукева. В училище имам за директор една от славните български гребкини - г-жа Илияна Данчева, която често намира време да разговаря с мен. Благодаря и на двамата съпредседатели на клуба ни г-жа Лили Томова и г-н Атанас Търев, за това, че ме подкрепят.

- Шумя се доста около името ти преди време, когато стана ясно, че си безспорен талант, който обаче няма нужната екипировка и най-вече обувки, с които да се състезаваш. Този проблем разрешен ли е вече?

- Битовите условия и грижите, които се полагат към нас, децата в дома, са на висота. Но на един състезател са му необходими доста неща, които няма как да се дадат там. Мога да ви споделя една интересна случка. Първият си национален рекорд на 3000 метра поставих с шпайковете на едно малко дете от нашата група. Нямах мои обувки и заради това се наложи да взема чужди, с които да се състезавам. Но след като се даде гласност на проблема ми, много хора ми помогнаха - не само от България, а и от чужбина. На първо място

искам да благодаря на г-н Красен Кралев

затова че той, като истински професионалист ме забеляза още преди да стане спортен министър.

- Разкажи малко повече.

- Г-н Кралев ме видял на един шосеен пробег във Варна. След това вече като стана спортен министър ми отделя особено внимание, приемал ме е за награждавания, помага за подготовката. Много съм му благодарна.

- Кой друг ти помага?

- Финансово съм подпомогната и от г-н Атанас Търев (б.р. - шефът на клуб "Тракия"). Бивши състезатели на г-жа Станкович също помагат, група любители на бягането от София, както и г-н Анатоли Илиев и още много хора с добри сърца.

- Вече колко медала имаш в колекцията си? Разкажи за най-значимите си постижения до момента?

- Госпожа Станкович ми е забранила да броя медали, които са на по-ниско ниво от Национален шампионат. За двете години, които се състезавам на високо ниво, имам 4 сребърни и 10 златни медала от Национални шампионати, 1 бронзов на 3000 м, 2 златни на 1500 м и 1 златен на 800 м от Балкански игри, както и среброто от Тбилиси на 800 м. Една част от тях са в по-горната възрастова група.

- Какви са условията за тренировки и къде протичат те?

- Тренираме на стадион "Ученически" и на "Бунарджика". Рядко влизаме в залата. Условията са такива, каквито са навсякъде в България.

- Леката атлетика ти предоставя възможност да обикаляш света. В кои държави си била до момента и коя страна ти е направила най-добро впечатление?

- Тази година бях в Турция, Сърбия и Грузия. Най-силно съм впечатлена от град Коня в Турция, където през април станах двойна шампионка на 800 м и на 1500 м на Балканските игри до 16 години. Хората там са невероятно благоразположени към българите. Навсякъде в Коня е много чисто, подредено, безкрайни алеи с цветя, не видяхме бездомни животни.

- С училището как си?

- Треньорката ми много държи на това - да бъда старателна и в училище. Дава ми за пример г-жа Томова, която е с две висши образования - биология и химия. Учителите в Спортното училище "Васил Левски" се съобразяват с това, че често отсъствам заради състезанията, готови са винаги да ми помагат.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая си така да живея, че

моите деца да нямат проблемите

които аз съм имала. Мечтая си да пътувам до най-прекрасните кътчета на земята. Мечтая си някой ден и аз да съм в състояние да помагам на други хора. Но най-силно мечтите ми са свързани със здрави тренировки и силни резултати на международното поле.

- Сподели за трудностите, с които си се сблъсквала?

- Повече от пет години живея в дом за деца, лишени от родителски грижи - "Мария - Луиза". В началото ми беше трудно далеч от родното село Градина, но възпитателите ме обградиха с много обич и полека-лека свикнах. Условията за живот са много добри, дори бих казала, че не всички деца от обикновените семейства живеят така щастливо и задружно като нас. Наистина съм обградена с обич.

- Имаш ли братя, сестри?

- Не, аз съм единствено дете. Баща ми вече не е жив.

- Нещо повече за твоето семейство?

- Не искам да говоря, твърде лично е.

- Има ли личности, на които се възхищаваш?

- Да, има. И аз имам щастието всеки ден да контактувам с нея - великата Лили Томова. Ще се постарая някой ден да достигна нейните резултати, спортните й успехи, да ме изберат като нея за Най-добър спортист на България. Тренирам здраво и продължавам да следвам мечтите си.

- Какво мислиш за кампанията на "Стандарт" за младите таланти в спорта?

- Поздравления за хората от "Стандарт" за чудесната идея.