"Политиците са стадо грухтящи прасета и безчувствени топки лой." С тия огнеборни слова Волен Сидеров започна парламентарната си кариера през юли 2005-а. Осем години по-късно той стигна до прозрението: "Пазете ни като стайно цвете, защото без "Атака" парламентът ще се срине, държавата ще се срине".

Еволюцията на белокосия вожд на националистите е спираща дъха интелектуална парабола. В началото на новото хилядолетие той излезе на сцената с поредица от антисемитски памфлети - "Бумерангът на злото" и "Властта на Мамона".

Във втората от споменатите книжки Сидеров наричаше Евросъюза - "Империя на Антихриста", а днес гуляе на воля из локалите на европейската столица и тропа по дверите на Европарламента.

В Брюксел миналата седмица депутатите от "Атака" заформиха луд купон в любимата кръчма на Карл Маркс, когото техният лидер в ранните си творби споменаваше като Кашел Мордехай и заклеймяваше един от стълбовете на световния еврейски заговор срещу православието.

След 2003 г., подобно на останалите крайнодесни в Европа, Сидеров смени образа на врага - на мястото на евреите дойдоха турците и циганите, а комунизмът и либерализмът отстъпиха на ислямизма.

Въпреки всичките му идеологически лупинги и неизменни скандали с негови съратници Волен като опитен сърфист неизменно се качваше на вълната и печелеше доверието на стотици хиляди на всички избори. В периода 2005-2009 г. парламентарната група на "Атака" се роеше и всички му предричаха крах, но той успя да превърне в електорално гориво недоволството от ДПС. След това той скъса с медийната си машина тв СКАТ и се раздели със съпругата си Капка Георгиева, като разводът им намери политически израз под формата на създаване на нова партия. Отново мнозина бяха убедени, че е настъпил краят на "Атака", когато избухнаха февруарските протести и яростната улица стихийно издигна лозунги от програмата на партията - национализация, язди за монополите и големите чужди банки и корпорации, край на колониалното робство. Преди последните избори Волен се зарече: "Дайте ми срок от една година, дайте ми изпълнителната власт и, ако накрая на тази година не съм постигнал обещаните доходи, вземете ми главата. Съгласен съм да ми вземат живота, ако като стана премиер, ще направя минималната пенсия 500 лева, а минималната заплата 1000 лева. Готов съм да бъда екзекутиран публично като Саддам Хюсеин". Днес, разбира се, Сидеров не е премиер и не смята обещанията си за валидни.

В 42-ото Народното събрание обаче Волен се превърна в незаобиколим фактор, от който зависи както работата на парламента, така и животът на кабинета "Орешарски". Отново е на мушката на медиите, гражданските организации и протестиращите. Разправиите с "Извини се, бе", влизането в парламента с пистолет, уличните окупации и битки са само част от екшъните, които разигра за кратко време. И днес десетки наблюдатели му предричат фиаско на следващия вот. Никой обаче не бива да изключва вероятността "Атака" да яхне изневиделица народния гняв, особено ако България бъде замесена във война в Близкия изток или потокът от бежанци нарасне застрашително.