Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Георги Недев, треньор на двама успешни български параолимпийци, за когото пробиването на мрака не е мисия невъзможна.

Дали зад всеки успял мъж стои силна жена не е много сигурно. Че зад всеки успял спортист стои добър треньор обаче, не се поставя под съмнение, макар че наставникът често остава обвит в анонимност. Човекът зад параолимпиеца Радослав Златанов, който преди дни завърши четвърти в дългия скок и пети в спринта на Световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Катар, и зад успехите на Антоан Божилов е един същ. Това е Георги Недев, който обича да се представя като млад пенсионер, сбъднал детската си мечта.

Тренерът, както пък го наричат състезателите му, е от Ямбол, но пътят му до София минава през Бургас, където е завършил първо техникума по индустриална химия, а след това Института за начални учители.

Като ученик се е занимавал със спортна гимнастика

а след това с футбол и лека атлетика. "Благодарен съм на първия си треньор във футбола Иван Механджиев, който видя в мен, че имам организаторски заложби. Имаше ми доверие и ми поверяваше загряването, което водех по време на тренировката. Тогава се влюбих в треньорската професия. А благодарение на преподавателя от учителския институт Стефан Стоянов, който е сред първите възпитаници на Спортната академия, успях да приложа всички знания и умения в училище", спомня си Георги Недев.

Професионалният път на тренера тръгва от руенското село Люляков, където е разпределен през 1973 г. Продължава в ученическа спортна школа в Айтос, където е преподавател по лека атлетика, за да се върне отново в школа в Бургас, където остава 10 години. От 1984 г. е в София, като междувременно завършва задочно НСА с първа специалност учител по физическо възпитание и втора - лека атлетика. "До 2000 г., когато започнаха да се закриват ученическите спортни школи, съм се занимавал с треньорска дейност", продължава разказа си треньорът. Заради промените Недев започва работа като учител в 15-о училище в София, намиращо се в близост до училището за незрящи деца, което няколко години по-късно ще се окаже определящо за бъдещето му. "През 2003 г. предстоеше Световно първенство за незрящи юноши в Прага. Помолиха ме колегите да им помагам. Съдбата определено се намеси. Първото състезание беше голям успех. Върнахме се с 21 медала. Така се започна. Тогава се запознах с Радослав Златанов, който е моето откритие", казва Недев.
Дванайсет години по-късно откритието му може да каже само хубави думи за него. "Той е

човек с голямо сърце, когото чувствам като втори баща

Треньорът е човекът, на когото дължа всичките си успехи на пистата", добавя Радо.
"Тренерът е човек с много опит. Невероятен професионалист. Спомням си, че ме взе да тренирам преди 10 години и ме научи как да бягам и скачам, за да постигна всичките си успехи. Винаги е вярвал в мен и продължава да го прави. Благодаря му за всичко", казва на свой ред Антоан Божилов, който през лятото спечели световна титла в Холандия в дългия скок при младежите до 23 г.

Ако спазим степенуването на състезанията, най-големият успех на Георги Недев е бронзовият медал на Радо Златанов от Лондон 2012 г. Треньорът обаче изтъква друг факт като своя голяма победа. "Най-голямото ми постижение е, че научих напълно незрящ човек да се оправя сам в центъра на София", казва той, като разказва вкратце историята на параолимпиеца Ивайло Вутов.

"Доведоха ми го през 2004 г. Не можеше изобщо да бяга. Заради него много четох как се работи с незрящи хора, защото това е много специфично. При тях загубата на зрение се компенсира с повишен слух. Де факто благодарение на това той можеше да се ориентира слухово по време на тренировките", спомня си Недев. Така започват упражнения, които имат за цел да помогнат на момчето да бяга в права линия. Тренерът

използва звуков сигнал, опъва въжета на пистата

Дори и на здрав човек да му завържеш очите, започва да се губи. В крайна сметка стигнахме дотам, че на Световното първенство в Колорадо 2007 г. той стана бронзов медалист на скок на дължина, бронзов медал на 100 м, и спечели световна титла в щафетата 4х200", разказва с вълнение той.

"Чисто теоретически по-трудно се работи с незрящи. Ако решат обаче, че искат да направят нещо, се инвестират докрай. Много са работоспособни. Здравите спортисти са по-лигави и по-трудни. При тях обаче леката атлетика стигна високо ниво и трудно се постигат световни резултати", прави равносметка той.

И болката му, и радостта му са свързани с параолимпийците. "Те ме научиха на обич и са част от моя живот. Искам всичко, което зная в леката атлетика, да им го предам, защото те са хората след мен", казва той. "Болката ми е двойният аршин спрямо тях. Не можеш да делиш хората на здрави и на такива с увреждания. Става дума за хора. Не стига, че по една или друга причина съдбата се е намесила, ами не е редно да му създаваш допълнително комплекси. Най-важното е да се стигне до заключението, че държавата трябва да се отнася еднакво както към всички свои състезатели, така и към всички свои граждани", възмущава се Недев. Допълнително го обижда и двойният стандарт към треньорите на параолимпийците. "Според наредбата освен олимпийските шампиони и треньорите им имат право да получават олимпийска пенсия. В момента, когато се пенсионирах, обаче стана ясно, че в наредбата не е написано изрично треньорите, които работят с параолимпийците. Ако продължава така, кой ще се занимава занапред с параолимпийците", пита той.

Иначе Георги е щастлив човек. Грее, когато говори за съпругата си и двамата си синове. "Те са моите хора", казва ми съзаклятнически той, макар че отстрани погледнато спортът е целият му живот. "Как да не съм щастлив? Аз реализирах детската си мечта. Исках да бъда учител и станах. Когато се върнах от първото състезание в Прага с 21 медала от трибуната казах на децата: "Не спирайте да мечтаете!" Тогава си дадох дума това да е моят девиз "Не спирайте да мечтаете, ще се намери кой да сбъдне мечтите ви!".