Още преди 3 години бащата на валутния борд Красимир Ангарски се отрече от детето си. По време на скромното честване на 20-годишнината от въвеждането на фиксираната котировка на националната ни валута, той заяви, че бордът е изпълнил предназначението си за финансова дисциплина, но вече е спирачка за ръста на икономиката, защото фирмите все повече търгуват с евро и плащат такси за превалутиране, държавата е с вързани ръце, а БНБ не може да изпълнява монетарната си политика. Той заклейми борда, но се изказа като пълен поддръжник на влизането в еврозоната. Не така обаче смяташе тогава Иван Костов, по чието управление, се въведе борда. Той категорично настоя да се премахне борда, но заяви, че не трябва това да се обвързва с въвеждане на еврото, защото предупреди, че не е ясно накъде ще върви Европа.
Тези изказнанията, които би трябвало в друго време да предизвикат финансово напрежение в държавата и да подпалят страстите, потънаха в разкаляната политическа яма в началото на 2017 година. Причината беше ясна -  властваше служебния кабинет на Огнян Герджиков, който не гледаше отвъд трите си месеца до изборите.

ВИЖ ОЩЕ: Валутният борд вече ни пречи, пресмята Красимир Ангарски

Днес, три години по-късно, излизането от валутния борд не е на дневен ред, но евентуална промяна на валутното съотношение между евро и лев заради влизането в чакалнята на еврозоната, разпали обществените страхове.
Прав е финансовият министър Владислав Горанов -по какъвто и да е начин да бяха поднесени промените в Закона за БНБ, засягащи фикса на лева, те неминуемо щяха да станат обект на остри и спекулативни дебати.
Все пак става дума за прословутия чл. 29 от закона, който е

„светая светих“ за банкери и финансисти

Често е определян като финансовата Конституция. И това е така, защото текстът в най-пълна степен засяга единствения недосегаем за политиците актив - спестяванията на хората, които в последно време нарастват с около 3,5 милиарда лева годишно.
Наивно е да се мисли, че председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова на своя глава е решила да внесе предложението през задния вход на парламента, като е забравила да попита централната банка, в която иначе гостува често. Или че председателят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева дойде два пъти в страната ни само за 10 дни, защото се е затъжила за страната си. Още по-малко, че Бойко Борисов е срещнал в коридора на Давос шефката на ЕК Урсула фон Дер Лайен, но съзнателно е избягвал председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард, за да скрие от нея поправката в закона, подадена по това време в парламента от Стоянова.     
Всички тези свързани събития все още не отговарят на въпроса защо поправката бе набутана от Менда Стояянова като допълнение в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон без да го консултира в бюджетната комисия, която ръководи. И защо се случи набързо, при положение, че по думите на управителя на БНБ Димитър Радев необходимостта от това изменение е станала ясна още в края на миналата година.
Резултатът обаче беше налице -  колкото повече властта обясняваше, че промяна в курса няма да има, толкова повече напрежението се нагнетяваше в обратната посока от заинтересовани хора в най-различни посоки. Наложи се, както винаги, премиерът Борисов да тропне по масата по време на заседанието на министерски съвет, че няма да се пусне промяната в този вад. А финансовият министър и шефът на централната банка да обикалят стаите в парламента, за да убеждават политическите сили какво точно е искала да каже Менда Стоянова с внесената поправка.   

Поправка се оказа наложителна

защото въвежда в българското законодателство задължителните европейски правила и процедури за приемането и престоя на една страна в обменно валутния механизъм ERM II.
"Тази правна рамка съдържа основно два акта - Резолюция на Европейския съвет за валутния механизъм и Споразумение на централните банки за валутния механизъм", обясни управителят на БНБ Димитър Радев.
По въпросните правила и процедури в ERM II от 1997-а насам са влезли всички държави, които са станали членове на еврозоната след Гърция. Те не могат нито да бъдат променени за нас, нито да бъдат заобиколени. С други думи въпросната поправка е необходимо и достатъчно условие, за да вървим по пътя на еврозоната.
Заплаха ли е това за механизма на валутния борд, който подържа съотношението на фиксирания курс на лева към еврото? По думите на финансист и банкер номер едно – не.
И Владислав Горанов, и Димитър Костов, заявяват, че ще защитават на всяка цена и с всички средства сегашното ниво на фиксиране на курса.
"Няма промяна в позицията на БНБ и на Министерството на финансите, която се поддържа от много години, че до присъединяването на страната ни към еврозоната фиксирания курс на лева към еврото и режима на Валутен борд няма да претърпят изменения. Тази тема никога не е поставяна като въпрос през вече тригодишния период, в който ние преговаряме за членство в ERM II", заяви Димитър Радев.
"България ще влезе в еврозоната със сегашния фиксиран валутен курс и Валутният борд ще падне, след като лева бъде заменен с евро. Нищо друго няма да се случи и на нищо друго няма да се съгласи нито един финансов министър", категоричен бе Горанов.
Пукнатината в тази тяхна увереностт обаче се отваря от факта, че поправката дава право на страните от еврозоната плюс Дания, както и на Европейската централна банка да определят курса на лева спрямо еврото при влизане на страната ни в ERM II и във всеки един друг момент от времето на двугодишния ни престой във валутно-обменния механизъм. Още по-притеснително е, че всяко решение за девалвация на лева през този двугодишен период,

ни връща обратно в изходната позиция на изчакване

Димитър Радев увери, че решенията за това с какъв курс влизаме и евентуално след това за промяната му, се вземат с консенсус от комитета, в който са страните от групата държави, ЕЦБ и България. Както всички страни, така и ние имаме два гласа – този на финансовия министър и на гуверньора на централната банка. Това, че днес те са тандем и ще отстояват непромяната на курса – е повече от ясно. Но

ще могат ли да удържат на натиска

от другите страни, за да защитят интереса ни? Случаят с Шенген вече ни показа, че обещанията на големите са едно, а гласовете им показват друго. Да не забравяме и пресния факт от 2018-та година, когато същите тези държави в еврозоната буквално ни изнудиха да се съгласим с налагането ни на нови, по-тежки правила за влизане в ERM II и Банковия съюз.
Борисов със сигурност ще използва целия си чар и опит, за да бъде убедителен. Но дори да спечели битката за непокътнат курс при влизане в чакалнята, задава се нов проблем.     
След една година ще са изборите за Народно събрание, оттам и за нов кабинет. А на всичкото отгоре изтича мандата и на управителя, и на двама от подуправителите на БНБ. Дали новият отбор ще е повече от същото, гаранция – Франция.
Затова бяха нужни допълнителни политически гаранции, в лицето на българския парламент, че няма да има отстъпление от курса.

ВИЖ ОЩЕ: Цонев: Прибързаните действия създадоха излишна паника

Така след двудневни совалки с политиците от различните партии, се стигна до новото предложение, с което се дава

твърд мандат за влизане в еврозоната при курс  лев-евро- 1,95583 лв.

Както обяви на брифинг министър Горанов то е подкрепено от всички политически сили, с изключение на "БСП за България". То
дава липсващите допълнителни гаранции, а именно - при влизането в ЕRM II до влизане в еврозоната България ще поддържа сегашния фиксиран курс.
"Надявам се, че с това почти единодушно решение на българския парламент отговаряме на темата за допълнителни гаранции за това, че България ще влезе в еврото само и единствено при този обменен курс", обясни Горанов.
За да няма повече спекулации по повод какъв ще бъде курса при въвеждането на еврото, Горанов бе еднозначен - "Ако не се договорим да влезем с точно този курс -  няма да влезем. Ние ще се оттеглим от механизма. България ще влезе в еврото, но това ще стане само и единствено при сегашния курс, иначе няма да влезем".
Управителят на БНБ Димитър Радев добави: "България ще влезе и във валутния механизъм, и когато дойде времето за това в еврозоната с курса, който имаме в момента - 1,95583 лв. Този курс няма да бъде променен и решението, което е предложено, всъщност дава всички политически гаранции, че това няма как да се случи независимо от това кой представлява България в тези преговори".

Финансовата буря се оказа в чаша вода

и завърши с хепиенд.
Със 140 гласа "за", 2 гласа "против" и 66 "въздържал се" парламентът прие решението.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Ето при какъв курс на лева влизаме в еврозоната

А валутната сага остави след себе си 4 поуки.
Чиновниците имат поредно доказателство, че козируването пред европейските им колеги винаги защитава интереса на Брюксел, но рядко -на България. Финансовият ни дриймтийм получи политическо подкрепление да продължи преговорите към "Клуба на богатите". Но остана с горчивото усещане, че една невчесана дума в закон може да разклати стотици красиво подредени числа.
Управляващите за пореден път разбраха, че за да останат във властта може да им трябва коалицията с Патриотите, но за националните приоритети - партньорът им е ДПС.
А хората, които побързаха да обърнат левовете си в евро, сега ще трябва да решат дали да платят таксата за обратното им превалутиране. Всичко е въпрос на доверие.     

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Българите теглят главно за стари задължения