София. Засиленият миграционен натиск е едно от най-сериозните предизвикателства пред националната сигурност на Република България през последните години. Страната не разполага в достатъчна степен с допълнително необходимите ресурси, административен и технически капацитет за управлението на процеси, свързани с постоянно нарастващ брой нелегални имигранти.

Същевременно не е напълно изградена системата за защита на националната сигурност, което да позволи постигане на по-високо ниво на синергия и използване на максималния капацитет на страната за противодействие на рисковете и заплахите.

Това сочи докладът на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, представен на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност

При анализа на средата за сигурност са отчетени както глобалните и регионалните външни фактори, така и вътрешните процеси в областта на политиката, икономиката, сигурността и социалната сфера. Вътрешният министър дефинира два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност на Република България. Единият е свързан с последиците от кризата в Близкия Изток и липсата от страна на ЕС на напълно изградени единни системи за имигрантите (в т.ч. и бежанците) и за тяхната интеграция, което не позволява цялостен и интегриран подход при разрешаване на проблемите. Той посочи, че има несъответствие между политиките. От една страна те насърчават бежанците да търсят закрила в страните от ЕС, а от друга - все още не е въведен принципът на релокация в страните-членки на основата на обективни критерии, отразяващи техните реални възможности.

Като резултат от това, европейските страни със засилен миграционен натиск, провокиран от кризата в Близкия изток, поемат непропорционален товар и непропорционални рискове за националната си сигурност. Създават се реални предпоставки за трайни промени в структурата на техните общества и чувствително понижаване на кохезията в тях.

На второ място като генератор на заплахи с висок потенциал вътрешният министър посочи комплекса от процеси в областта на обществените отношения, който може да се определи като обществено-политическа криза в България. Основните от тях са свързани с изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите.

Според министър Йовчев посочените два основни генератора са променили средата за сигурност в страната. Съществуващият реален потенциал за разширяване и задълбочаване на кризата, възможностите на страната ни да намали риска и неопределеността са силно ограничени. Управлението на кризата основно може да се сведе до "damage management" (управление на негативните последствия), като усилията трябва да се насочат към намаляване на вредните въздействия върху обществото. Кризата в Близкия изток поражда заплахи и създава реални рискове за националната сигурност във всички области, но към момента основните от тях са свързани със засиления миграционен натиск върху България.

В този смисъл той формулира и следните актуални заплахи:

- Хуманитарна криза, която се поражда от обстоятелствата, че нашата страна може да не е в състояние да гарантира живота, здравето и грижите за голям брой, търсещи закрила чужди граждани. Увеличаване на здравните рискове чрез евентуално възникване и развитие на вирусни заболявания и епидемии, включително и такива неспецифични за територията на страната.

- Навлизане на лица, изповядващи радикални и екстремистки идеи, както и членове, и симпатизанти на различни терористични организации или представители на международната организирана престъпност.

- Напрежение с местното население и провокиране на ксенофобски настроения.

- Наличие на голям брой чужди граждани, които не могат да се интегрират в обществото, да се грижат за себе си и своите семейства, и без принос към социалните системи.

- Повишаване на криминалната престъпност.

- Застрашени публични финанси във връзка със значителните допълнителни разходи за много различни дейности, свързани с грижата за емигрантите, приемането им и настаняване в съответните домове и центрове, което следва да се осъществява с многократно увеличен капацитет на компетентните институции, както и използване на допълнителни сили и средства за охрана, в това число и на държавната граница.

От създаването си Националният оперативен щаб осъществява непрекъснат мониторинг на миграционния процес, изготвя прогнозни разчети на необходимите средства, създава нова материално-техническа база за настаняване на бежанци, инициира промени в нормативната уредба и в съществуващата практика, реализира активна комуникационна политика между властите и институциите в страната, с Европейската комисия, Върховният комисариат по бежанците на ООН, със съседните държави, с чуждите представителства и с българската общественост. Друга стъпка беше актуализирането на Националния план за противодействие на тероризма.

На 06 ноември 2013 от МС беше одобрен и междуинституционален План за овладяване на кризата с бежанците, съдържащ точни финансови разчети на всички компетентни институции с половингодишен хоризонт – до края на март 2014 година и с разписани в него 7 основни цели: Намаляване броя на нелегалните имигранти на територията на страната; Гарантиране сигурността на българските граждани. Ограничаване и управление на рисковете, произтичащи от пребиваването на територията на страната на нелегални имигранти, лица търсещи и получили закрила; Ред, сигурност и хуманни условия за живот в местата за настаняване на лица, потърсили и получили закрила в България; Намаляване броя на лицата, потърсили закрила на територията на страната; Бърза и ефективна интеграция на лицата получили статут на бежанец или хуманитарен статут и принос към социалните системи, които ползват; Осигуряване на допълнителни външни ресурси за разрешаване на миграционния и бежанския проблем; Ефективна комуникация с обществото.

В резултат на предприетия от правителството комплекс от мерки за минимизиране на заплахите, своевременно бяха създадени необходимите условия за прием на бежанци, управление на бежанския натиск и оптимизиране на контрола - от влизането им на територията на страната до издаването на отказ или съответно бежански и хуманитарен статут, допълни министър Цветлин Йовчев. Той отбеляза, че като значителен успех, макар и от временен характер с локално проявление, се разглежда многократното намаление на влизащите в страната нелегални имигранти, реализирано през втората седмица на месец ноември.

Вътрешният министър изрази надежда, че независимо от временния характер на успеха, свързан с ограничаването на имигрантската вълна на българо-турската граница, със стартиралата подготовка за изграждане на постоянно инженерно-техническо съоръжение, постигнатото ограничаване на нелегалната имигрантска вълна следва да придобие по-траен успех. Той припомни още веднъж, че за по-нататъшно социално-икономическо развитие на страната и за постигане на по-голям интегритет в обществените отношения са необходими усилията на политическите партии, на държавните органи и институции, на неправителствения сектор и на обществото като цяло.