Нашият атлет се готви за подвиг и на игрите в Рио

Приключилото преди дни Европейско първенство по лека атлетика за хора с увреждания в италианския град Гросето ще бъде записано в историята на българския параолимпийски спорт. Българският химн звуча три пъти заради титлите на Иванка Колева и Ружди Ружди в тласкането на гюле и в мятането на диск. 12-те ни параатлети спечелиха 13 медала и класираха страната ни на 10 място от над 40 държави участнички. Малко повече от два месеца преди параолимпийските игри в Рио един световен рекорд беше счупен от българин. "Стандарт" стана свидетел на паметния момент.

Дни деляха световния рекорд в тласкането на гюле в група F55 при параолимпийците от десетата му годишнина. Той бе поставен на 24 юни 2006 г. от чешкия параатлет Мартин Немец, който тласка гюлето на 11,85 метра пред родна публика в Оломоуц. От 15 юни обаче рекордът вече е с нов собственик, след като нашият атлет Ружди Ружди изпрати гюлето на 12,04 м и подобри световното постижение с 19 см.

Това стана в предпоследния ден от първенството и от четвъртия опит, който веднага стана известен на целия стадион. "Имаме световен рекорд. Ружди Ружди от България тласна гюлето в своята група на 12,04 м". Това съобщение се повтаряше през десетина минута до края на състезателния ден. Ружди не трепна. Треньорът му не побърза да се радва. Емоцията дойде, след като всичките 12 състезатели направиха опитите си, а пък случилото се бе осъзнато на церемонията по награждаването на следващата сутрин. Тогава българският химн прозвуча за трети път, а златният медал заслужено намери мястото си на гърдите на Ружди.
"Очаквах да го направя, но все пак на състезание всичко може да се случи. Винаги се опитвам да тласкам колкото може повече и този път се получи. Радвам се, че подобрих личното си постижение, което е и световен рекорд. Щастлив съм, но като видях резултата, ми се искаше да направя още по-добър опит. Честно да ви кажа не ме успокоява, че съм счупил световния рекорд", призна Ружди. "Никога няма да забравя този момент.

Страхотно усещане, което идва след жесток труд

Видях на лента всички тренировки", каза на свой ред треньорът му Радостин Тодоров, като добави, че е потискал умишлено емоцията си до края на надпреварата. " Винаги чакам да свърши състезанието. Не подценявам конкуренцията и затова не бързам да се радвам предварително. Всички са много добри и изненада може да се очаква от всеки един", уточни той.
"Никога не съм се чувствала толкова горда, че съм българка. Не съм имала повод, но тези успехи на първенството ме накараха да изпитам национална гордост", каза Станислава Радева, която от години живее в Гросето и бе единствената сънародничка в публиката. Световният рекордьор пък й подари букета, който получи при награждаването.
Зад рекорда на Ружди стоят много тренировки, пот, рани, контузии и лишения. Когато започва да тренира, тласка гюлето на 7 метра. 8 години по-късно резултатът му е с 5,04 м по-добър. "Доволен съм, но това без треньора ми нямаше да бъде възможно", отбеляза с благодарност Ружди. "Още на първата му тренировка му обещах, че ще го направя световен шампион и рекордьор, стига да ме слуша и да е концентриран на тренировките. Сега като си спомням тези думи, съм много щастлив и много горд с него и със себе си, че заедно успяхме. До момента постигнахме целта си заедно. Възхитен съм, защото резултатът е много сериозен", намесва се треньорът.
Ружди се състезава в група F55, където мерят сили параатлети с увреждане на гръбначния стълб в зависимост от нивото на прешлена. За разлика от повечето състезатели той тласка гюлето без помощен прът, което изключва всякакво съмнение относно резултата му. Доброто представяне на Ружди на първенството не бе изненада нито за съотборниците му, нито пък за треньора му. "Смятам даже, че рекордът дойде късно. Очаквах го още на Световното първенство в Катар, защото

и на тренировките е постигал такъв резултат

споделя съотборничката му Даниела Тодорова. Световният рекорд на Ружди е първи и за треньора му и затова и вълнението му е толкова голямо. "Постижението е историческо за България и нас самите. Не е лесно да направиш световен рекорд, а ако успееш, означава да си най-добрият от най-добрите. Той подобри постижението с 19 см. Това е тежка дисциплина, конкуренцията е много голяма и не лесно се чупят рекорди", продължава треньорът.
Занапред амбицията е чупенето на рекорди да продължи. И треньорът, и съотборниците му са далеч от мисълта, че възможностите на Ружди се изчерпват с 12,04 м. На 25-годишния голям мъж от малкото градче Глоджево му предстои участие в параолимпиадата в Рио, за която има поименна квота.
"Искам да се представя много добре там. Това ще ми е втората параолимпиада. Сега съм по-уверен. На първата в Лондон бях на косъм, но сега зная какво ме чака", казва Ружди. "Има желязна психика. Спокоен е на състезания, уравновесен и много мисли. Мисленето му помага за бързото развитие. Скромен и дисциплиниран е". Така в кратце треньорът му изтъква качествата му.
В Рио Ружди ще мери сили с конкурентите си от Гросето плюс още четирима топатлети. "Натрупа доста опит, спечели състезания, но не подценяваме конкуренцията и никога не си поставяме конкретни цели. Той е силното ми момче, към което изпитвам бащински чувства. Аз съм млад треньор и той е човекът, с когото аз доказвам собствените си възможности. Той е човекът, който ме впечатли със скромността си и с характера си", добавя с усмивка и гордост треньорът му.