Извънредни новини

Португалия плаче за Черната пантера

Португалия плаче за Черната пантера

Светът се раздели с един от най-великите футболисти за всички времена - Еузебио. Той издъхна на 71 г. в неделя сутринта в 4,30 ч сутринта. Причината е инфаркт.

"Царят! Огромна загуба за всички нас! Най-големият си отиде", написа Фиго в Туитър. Бившият капитан на националния тим и съотборник на Христо Стоичков от "Барса" е вторият за момента португалец, носител на "Златната топка" след Еузебио. Черната пантера я печели през 1965-а, а Фиго през 2001-ва.

"Той е безсмъртен. Всички знаем какво означава той за футбола и особено за португалския футбол", заяви Моуриньо тази сутрин за RTP. "Израснах с него и Амалия. Кариерата му като футболист е важна повратна точка в това, което е футболът, ценностите, принципите и чувствата, дори и след приключването на кариерата и живота му", добави Моу. "Смъртта на Черната пантера оставя голяма празнота в мен, но аз предпочитам да мисля за него от гледна точка на безсмъртието. Еузебио е от различно поколение и ако се опитам да направя паралел с футбола днес, ще го поставя на най-великите футболисти", каза още Жозе.

"Безсмъртен Еузебио, почивай в мир", написа Кристиано Роналдо в интернет.

Вчера тялото на легендата беше изложено за поклонение на ст. "Луш", където от ръководството на "Бенфика" планират да поставят плоча в памет на големия футболист, обличал екипа на "орлите". Пред стадиона вече има статуя на Еузебио.

Черната пантера отдавна имаше проблеми със здравето. През 2012 г. по време на европейското в Полша той постъпи в болница с хипертонична криза. Това беше третото му хоспитализиране само за няколко месеца. Декември 2011 г. Еузебио прекара две седмици на легло с двустранна пневмония, а в началото на следващия месец постъпи отново за няколко дни заради болки във врата. Впоследствие състоянието му относително се стабилизира.

Няма пари да ходи на училище

На 25 януари 1942 г. в квартал Мафалала на Лоуренсо Маркеш (сега Мапуту) в Португалска Източна Африка (днешен Мозамбик) се ражда Еузебио да Силва Ферейра. Баща му Лауриндо е бял железопътен работник от Ангола, а майка му Елиса Анисабени е тъмнокожа жителка на Мозамбик, която преди това има още три деца. Още на 8-годишна възраст Еузебио остава сирак, татко му умира от тетанус. Заради това малчуганът често не ходи на училище, а рита футбол с боси крака с топки от чорапи и вестници. След като играе в няколко квартални тима, опитва да премине в любимия си "Групо Депортиво де Лоуренсо Маркеш", сателит на "Бенфика", но е отхвърлен. Преминава в "Спортинг Клубе де Лоуренсо Маркеш" и едва 15-годишен е забелязан от скаут на "Ювентус". Майка му отказва да го пусне в Италия.

18-годишен е забелязан от бразилеца Жозе Карлос Бауер, който го предлага на бившия си тим "Сао Пауло". Легендарният тим отказва да вземе младежа, който по това време бяга 100 метра за 11 секунди. Бауер препоръчва Еузебио на бившия си треньор в "Сао Пауло" Бела Гутман, който вече е начело на "Бенфика". "Орлите" от Лисабон плащат около 136 000 евро. Другият гранд "Спортинг" оспорва трансфера, тъй като "Спортинг Клубе де Лоуренсо Маркеш" е негов сателит. Затова и "Бенфика" го крие 12 дни в хотел под фалшивото име Рут Малосо.

Бързо заблестява с екипа на "Орлите". Легендарни са двата му гола във финала за КЕШ срещу митичния "Реал" за успеха 5:3.

Последният му мач за "Бенфика" е на 18 юни 1975 в Казабланка, когато вече е на 33 години. После минава през "Бейра Мар" и втородивизионния "Униао де Томар". Играе в Североамериканската сокър лига за три различни отбора от 1975 до 1977 г. с екипите на "Бостън Минитман", "Торонто Метрос-Кроейша" и "Лас Вегас Куиксилвърс". Следват 10 мача за мексиканския "Монтерей". Въпреки контузиите на колената Еузебио се връща в САЩ, където играе за "Ню Джърси Американс" и "Бъфало Сталиънс" в шампионата по футбол в зала. След това слага край на кариерата си.

На 8 октомври 1961 г. Еузебио дебютира за националния отбор на Португалия при изненадващата загуба с 2:4 от Люксембург, като нападателят бележи единия гол. Черната пантера изиграва общо 64 мача, в които записва 41 попадения.

Най-големият връх на Еузебио в националния отбор е Мондиал'66, когато става голмайстор на турнира с 9 гола и помага на Португалия да завърши на трето място.
(по материал на "Блиц")

Отличията

ОТБОРНИ
Със "Спортинг Клубе Лоуренсо Маркеш"
Кампеонато Провинсиал де Мозамбик: 1 път
Кампеонато Дистритал де Лоуренсо Маркеш: 1 път
С "Бенфика"
Шампион на Португалия: 11 пъти
Купа на Португалия: 5 пъти
Носител на КЕШ: 1 път
Купа "Рибейро дос Рейс": 3 пъти
Купа на честта: 9 пъти
С "Торонто Метрос-Кроейша"
Шампион: 1 път
С националния отбор
Мондиал'66: трето място

ИНДИВИДУАЛНИ
Носител на "Златната топка": 1 път (1965)
Носител на "Златната обувка": 2 пъти (1968, 1973)
Голмайстор на Португалия: 7 пъти (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1970, 1973)
Голмайстор на Европа: 3 пъти (1965, 1966, 1968)
Голмайстор на световно първенство: 1 път (1966)
Футболист на годината в Португалия: 2 пъти (1970, 1973)
Чуждестранен спортист на годината според Би Би Си: 1 път (1966)

Играе последния си мач срещу България

За по-старите поколения родни запалянковци Еузебио означава много. Неведнъж идолът на България идва за мачове в България. За първи път стъпва в София на 7 ноември 1962 г. в двубоя България - Португалия (3:1) за европейското първенство. Пази го Никола Ковачев - Тулата, но въпреки това нападателят открива резултата след почивката. Обръщаме гостите с два гола на Гунди и един на Тодор Диеве до 3:1. Реваншът в Лисабон завършва 3:1, но за португалците като Еузебио, пазен отново от Тулата, бележи. В легендарния трети двубой на неутрален терен в Рим (1:0 с гол на Гунди) Черната пантера не играе заради контузия.

Еузебио се изправя срещу България и на световното през 1966 г. Той вкарва втория гол за победата с 3:0, останалите попадения са автогол на Иван Вуцов и точен изстрел на Торес.

Само година по-късно нашите посичат третите в света в евроквалификация. В София бием 1:0 с гол на Динко Дерменджиев, а Борис Гаганелов успява да опази Еузебио. На реванша в Лисабон с голмайстора на домакините се справя Добромир Жечев и стигаме до 0:0.
След последната среща с България великият нападател слага край на кариерата си за Португалия. В квалификациите за Мондиал 1974 бием 2:1 в София с голове на Бонев и Денев. В ответния двубой завъртаме 2:2 с попадения на Зума и отиваме на световното. Разочарован, Еузебио се отказва.

Легендата излиза два пъти срещу български отбори и в турнирите на УЕФА. През 1965 г. Еузебио вкарва два гола срещу "Левски" за равенството 2:2 в първия двубой за КЕШ, а победата на "Бенфика" в реванша с 3:2 е също с негово попадение. Година след това цял Пловдив се стича на стадиона да види Еузебио срещу местния "Спартак" (1:1).

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*

Скролване до горе