Ден, след като раздели българите на бойковисти и радевисти, на площад и мафия, на статукво и розово бъдеще, Радев вдигна самолета към новата си цел: втори мандат. И започна предизборна обиколка. Първата й точка не бе нито протестната палатка на Мая Манолова, нито кафенето на Отровното трио. Още по-малко централата на любимата градска десница. А храм и то в един от символите на България – Добърско.

Визитата, представена като неформална, „случайно” бе разкрита от журналисти и породи службарските въпроси: Защо не казахте, искахме да питаме, да снимаме… От  щаба на „Дондуков” 2 великодушно обявиха, че президентът не искал да парадира. Бил на храмов празник, помолил се… И чак в края на деня, в отговор на „огромния медиен интерес” пуснаха и комюнике, и снимки. 

Ако някой вярва, че НСО не са обърнали тревичките в Добърско, не са преброили свещите в храма, не са инструктирали поне 100 пъти кмета, за да е визитата „естествена”, значи е наивник. Снимките с преклонената в молитва глава на Радев можеха и да разплачат от умиление някого, ако не бяха други кадри – от зората на мандата му, на които ясно личи колко далеч от църковния мир е той. Неуважителното му отношение към патриарх Неофит бе ясно заявено минута след клетвата му, когато новият президент здрависа ръката на Негово светейшество преди да целуне десницата му.

Какво налага ненадейното обръщане на Радев към църквата и то в Деня, когато Дева Мария представя младенеца пред Бога - безвкусен пиар, измолване на Божията милостиня или опрощение на грехове?

Повече от всякога Радев се нуждае от помощ свише след политическата каша, която забърка с прибързанания си анонс за втория мандат. БСП тежко мълчи за пресата, на която бе подложена да каже ДА без да е попитана. ГЕРБ доволно злорадства, а градската десница е в патова ситуация: да бъде ли съюзът или не, защото като нищо може да опропасти парламентарния щурм на Христо Иванов.

Не по-малка нужна има президентът да се покае за греховете - за забития нож в гърба на политическото семейство, което го изстреля на върха, за излъганите надежди на всички останали, които вярваха, че ще обедини нацията...

Но ако участието на Радев в литургията в „Сретение Господне” е било породено от внезапна религиозна потребност, то визитата му в най-емблематичния за Добърско и България съседен храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ буди горчивина. Обясним е интересът на летеца към църквата, в който Иисус е изобразен в ракета. Но там, заедно със святото изображение, е скрита и вълнуваща легенда: за ослепените Самуилови воини, останали край лековития извор до храма, за да поливат раните си и да основат Добърско.

Заговорило ли е воинското му чувство? Едва ли, то отдавна е заслепено от светлините на прожекторите на политическата сцена. И се е изродило в духовно късогледство.

В противен случай не би дръзнал да обяви 4 април за Великден на българското прераждане. И не би призовал за смирение на Коледа след като цяла година размахваше юмруци.

На разговор с Всевишния се отива не с камери, а в уединение. Беше време, когато рейтинг се трупаше с показни молитви. Днес вярата се доказва. И отстоява. Всичко друго е опасен флирт с Бога.